Откровение 9

Библия, синодално издание

9 Затръби и петият Ангел, и видях звезда, паднала от небето на земята; и даде ѝ се ключът от кладенеца на бездната:

² тя отвори кладенеца на бездната, и излезе дим от кладенеца като дим от голяма пещ; слънцето и въздухът потъмняха от дима на кладенеца.

³ И от дима излязоха скакалци по земята, и даде им се власт, каквато власт имат земните скорпии.

^4 (A)И им се каза, да не повреждат земната трева, нито какъв да е злак, нито някое дърво, а само ония човеци, които нямат Божия печат на челата си.

⁵ И им се даде не да ги убиват, а само да ги мъчат пет месеца; и мъките от тях са като мъки от скорпия, кога ужили човека.

^6 (B)В ония дни човеците ще търсят смъртта, ала няма да я намерят; ще поискат да умрат, ала смъртта ще побегне от тях.

⁷ По своя вид скакалците приличаха на коне, стегнати за война; на главите им имаше като че златоподобни венци, а лицата им бяха като лица човешки;

^8 (C)имаха коси като косите на жени, а зъбите им бяха като на лъвове;

^9 (D)имаха брони като брони от желязо; шумът пък на крилете им бе като шум от колесници с много коне, кога тичат на война;

¹⁰ имаха опашки като у скорпии, а на опашките им имаше жила, и дадена им бе власт да пакостят на човеците пет месеца.

¹¹ За цар над себе си имаха ангела на бездната; името му по еврейски е: Авадон, а по гръцки – Аполион^[a].

¹² Едното „горко“ мина, ето, след него идат още две „горко“.

¹³ И шестият Ангел затръби, и чух един глас от четирите рога на златния жертвеник, що е пред Бога;

¹⁴ гласът говореше на шестия Ангел, у когото беше тръбата: освободи четирите Ангела, вързани при голямата река Ефрат.

¹⁵ И бидоха освободени четирите Ангела, които бяха и приготвени за часа и деня, за месеца и годината, за да убият третината от човеците.

¹⁶ Броят на конните войски беше двеста милиона; и чух броя им.

¹⁷ И тъй, видях конете във видението и ездачите им, облечени в брони огнени, хиацинтови и жупелни; главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел.

¹⁸ От тия три язви – огъня, дима и жупела, излизащи от устата им, умря третината от човеците;

¹⁹ защото тяхната сила беше в устата им, а опашките им – прилични на змии, имаха глави, с които пакостяха.

²⁰ И останалите човеци, които не загинаха от тия порази, не се и покаяха за делата на ръцете си, та да се не покланят на бесове и на златни, сребърни, медни, каменни и дървени идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят;

²¹ и не се покаяха за убийствата си, нито за магьосничествата си, нито за блудството си, нито за кражбите си.