Add parallel Print Page Options

Ангелът с малкия свитък

10 (A)И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; над главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето и краката му – като огнени стълбове.

(B)Той държеше в ръката си разгъната книжка; и като стъпи с десния си крак в морето, а с левия – на земята,

(C)извика с висок глас, както реве лъв; и когато извика, седемте гръма издадоха своите гласове.

(D)И след като седемте гръма издадоха своите гласове, аз се готвех да запиша, но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гръма, и не го пиши.

(E)А ангелът, когото видях да стои в морето и на земята, издигна десницата си към небето

(F)и се закле в Живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че няма да има вече време,

(G)но че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава ще се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.

(H)А гласът, който чух от небето, проговори пак към мен и ми каза: Иди, вземи разгънатата книга, която е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята.

(I)И така, отидох при ангела и му казах да ми даде книжката. Той ми отвърна: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.

10 (J)И така, взех книжката от ръката на ангела и я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, в корема ми стана горчиво.

11 Тогава ми бе казано: Трябва пак да пророкуваш за много народи и племена, езици и царе.

10 И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му като огнени стълбове.

И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята,

извика с висок глас, като <когато> рикае лъв; и когато извика, седемте гръмове издадоха своите гласове.

И след като седемте гръмове издадоха <своите гласове>, аз щях да пиша, но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гръмове, и недей го писа.

А ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето,

и се закле в живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че не щеше да има вече бавене,

но <че> в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.

И гласът, който чух от небето, проговори пак на мене, като рече: Иди, вземи разгънатата книга, що е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята.

Отидох, прочее, при ангела, та му рекох да ми даде книжката. И каза ми: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.

10 И тъй, взех книжката от ръката на ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, коремът ми се вгорчи.

11 Тогава ми се каза: Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе.