Add parallel Print Page Options

Ангелите с последните напасти

15 Тогава в небето видях друго знамение. То беше голямо и удивително: седем ангела носеха седемте напасти, последните, с които свършва Божият гняв.

След това видях нещо, което приличаше на стъклено море, примесено с огън. До него стояха всички, които бяха победили звяра, идола му и числото на името му. Те държаха арфите, които Бог им бе дал, и пееха песента на Божия слуга Моисей и песента на Агнето:

„Велики и чудни са делата ти, Господи, Боже Всемогъщ!
Правилни и верни са пътищата ти, Царю на народите!
От теб, Господи, ще се страхува всеки
и името ти ще прославя,
    защото само ти си свят.
Всички народи ще дойдат и ще ти се поклонят,
    защото всеки видя справедливите ти присъди.“

След това погледнах и видях как небесният храм (шатрата на свидетелството [a]) се отвори. Седемте ангела, които носеха седемте напасти, излязоха оттам, облечени в чист и искрящ фин лен, със златни пояси около гърдите. Едно от четирите живи същества подаде на седемте ангела седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, който живее за вечни векове. Храмът се изпълни с дима от Божията слава [b] и сила. Никой не можеше да влезе в него, преди да се изпълнят седемте напасти, носени от седемте ангела.

Footnotes

  1. Откровение 15:5 шатра на свидетелството В Стария Завет така се нарича онази част от Святото Място, където се пазят Десетте Заповеди, написани на каменни плочи. Те са „свидетелството“ или „доказателството“ за Божия Завет с народа му. Там е Божието присъствие (Вж. Изх. 25:8-22) и имат право да влизат единствено първосвещениците веднъж годишно.
  2. Откровение 15:8 + слава Едно от специалните качества на Бога. Често думата означава „светлина“ и се отнася до начина, по който Господ се явява на хората. Понякога смисълът е „величие“ или „власт“ и посочва онова с нищо несъпоставимо и неизмеримо по човешки божествено величие. Идеята за чест или почит също може да присъства, особено в изрази на хваление и поклонение.

15 И видях на небето друго знамение голямо и чудно: седем ангела, които държаха седем язви, <които са> последните, защото с тях се изчерпва Божият гняв.

И видях <нещо> като стъклено море, размесено с огън, и <че> тия, които бяха победили звяра и образа му и числото на името му, стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи.

И пееха песента на Божия слуга Моисея и песента на Агнето, казвайки: Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на вековете.

Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави? Защото само Ти си свет; понеже всичките народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото се явиха Твоите праведни съдби.

И след това видях, че на небето се отвори храма на скинията на свидетелството;

и седемте ангела, които държаха седемте язви, излязоха от храма, облечени в чисти и светли ленени дрехи и препасани през гърдите със златни пояси.

И едно от четирите живи същества даде на седемте ангела седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, Който живее до вечни векове.

И храмът се изпълни с дим от славата на Бога и от Неговата сила; и никой не можеше да влезе в храма, преди да се свършат седемте язви на седемте ангела.