Осия 7
Библия, синодално издание
7 (A)Докато лекувах Израиля, откри се неправдата на Ефрема и злодейството на Самария; защото те лъжат; и крадец се вмъква, и разбойник граби по улици.
2 (B)Не помислят те в сърце си, че Аз помня всичките им злодейства; сега ги обикалят делата им; те са пред лицето Ми.
3 Със злодейството си веселят царя и с лъжите си – князете.
4 Те всички горят от прелюбодейство, като пещ, опалена от хлебаря, който престава да я подклажда, щом замеси тестото, и то възкисне.
5 (C)„Денят е на нашия цар!“ казват князете, разпалени до болест от вино, а той протяга ръка към кощунците.
6 Защото с коварството си те правят сърцето си подобно на пещ; хлебарят им спи цяла нощ, а заран тя гори като пламтящ огън.
7 (D)Те всички са разпалени като пещ и поглъщат съдиите си; всичките им царе падат, и никой от тях не вика към Мене.
8 (E)Ефрем се смеси с народите, Ефрем стана като пита необърната.
9 (F)Чуждите поглъщаха силата му – и той не забеляза; седина го покри, а той не знае.
10 (G)И гордостта на Израиля е унизена в очите им – и при все това те се не обърнаха към Господа, своя Бог, и Го не потърсиха.
11 (H)И Ефрем стана като глупав гълъб – без сърце: призовават египтяни, отиват в Асирия.
12 (I)Кога отидат, Аз ще хвърля върху тях мрежата Си; като птици небесни ще ги сваля; ще ги накажа, както бе казано в тяхното събрание.
13 (J)Горко им, задето отстъпиха от Мене; гибел тям, задето се отметнаха от Мене! Аз ги спасявах, а те говореха лъжа против Мене.
14 (K)И не викаха към Мене от сърце, когато пискаха по леглата си; събират се зарад хляб и вино, а от Мене отстъпват.
15 (L)Аз ги вразумявах и укрепях мишците им, а те замисляха зло против Мене.
16 Те се обръщаха, но не към Всевишния, станаха като неверен лък; ще паднат от меч князете им зарад дързостта на езика си; това ще бъде гавра над тях в земята Египетска.
Осия 7
1940 Bulgarian Bible
7 Когато щях да лекувам Израиля, Тогава се откри беззаконието на Ефрема И нечестието на Самария; Защото вършат измама, Като и крадецът влиза вътре, И разбойническата чета обира вън,
2 Те не размишляват в сърцето си, Че Аз помня всичкото им беззаконие; А сега ги обиколиха собствените им дела, Които са и пред лицето Ми.
3 С нечестието си зарадват царя, И с лъжите си първенците.
4 Те всички са прелюбодейци, - Като пещ отоплена от хлебар, Който, като замеси тестото, престава да увеличава <огъня> докле се кисне то.
5 На <рождения> ден на нашия цар Първенците се разболяха чрез разпалване от виното; И той простря ръката си с присмивателите.
6 Защото, като причакват, Те са направили сърцата си като пещ; Гневът им спи цяла нощ, А на заранта гори като пламнал огън.
7 Те всички се нагорещиха като пещ, И пояждат съдиите си; Всичките им царе са паднали; Няма между тях кой да Ме призовава.
8 Ефрем, той се смеси с племената; Ефрем е като необърната пита.
9 Чужденци поядоха силата му, и той не знае; Дори бели косми му поникнаха тук-там, а той не знае.
10 И гордостта на Израиля свидетелствува пред лицето му; Но пак, въпреки всичко това, не се връщат при Господа своя Бог, Нито Го търсят.
11 И Ефрем е като глупав гълъб, който няма разум; Викат към Египет <за помощ>, отиват в Асирия.
12 Когато отидат, ще разпростра мрежата Си върху тях; Ще ги сваля като въздушните птици; Ще ги накажа както се е провъзгласило в събранието им.
13 Горко им! защото са се скитали далеч от Мене; Гибел тям; защото са престъпили против Мене; Когато щях да ги изкупя, <и тогава> те говориха лъжи против Мене.
14 И не Ме призоваха от сърце, Но лелекат на леглата си; Събират се <да се молят> за жито и вино, Но пак въстават против Мене.
15 При все че обучавах и уякчавах мишците им, Пак те намислят зло против Мене.
16 Връщат се, но не при Всевишния; Приличат на неверен лък; Първенците им ще паднат от нож Поради яростта на езика си; Това ще им <причини> позор в Египетската земя.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com