Осия 11
Библия, синодално издание
11 (A)Призори ще загине царят Израилев! Когато Израил беше млад, Аз го обичах и от Египет извиках Сина Си.
2 Викаха ги, а те отбягваха от лицето им; принасяха жертва на Вааловци и кадяха на истукани.
3 (B)Аз Сам учих Ефрема да ходи, носих го на ръцете Си, а те не съзнаваха, че ги лекувам.
4 Влечах ги с човешки връзки, с връзки на любов, Аз бях за тях като такъв, който сваля хомота от челюстите им, и кротко им храна подлагах.
5 Няма да се върне той в Египет; но Асур – той ще му бъде цар, защото те не поискаха да се обърнат към Мене.
6 И ще падне меч върху града му, ще унищожи неговите защитници и ще ги погълне за техните замисли.
7 Народът Ми упорствува в отцепването си от Мене, и макар да го призовават към възвишено, той се не издига единодушно.
8 (C)Как ще постъпя с тебе, Ефреме? Как ще те предам, Израилю? Ще постъпя ли с тебе, както с Адама? Ще ти сторя ли, каквото и на Севоим? Превърна се в Мене сърцето Ми, разпали се всичката Ми жалост!
9 (D)Няма да постъпя според яростта на гнева Си, няма да изтребя Ефрема, защото Аз съм Бог, а не човек; сред тебе е Светият; Аз няма да вляза в града.
10 (E)Подир Господа те ще тръгнат. Като лъв Той ще издаде гласа Си, ще издаде гласа Си – и ще побързат към Него синовете от запад,
11 (F)ще полетят от Египет като птици, и от земята Асирийска – като гълъби, и ще ги поселя в домовете им, казва Господ.
12 (G)Окръжил Ме е Ефрем с лъжа, и домът Израилев – с лукавство; Иуда се държеше още о Бога и верен беше със светиите.
Осия 11
1940 Bulgarian Bible
11 Когато Израил бе младенец, тогава го възлюбих, И из Египет повиках сина Си.
2 Колкото повече ги викаха <пророците>, Толкова повече те се оттегляха от тях; Жертвуваха на ваалимите, И кадяха на ваяните идоли.
3 При това Аз научих Ефрема да ходи Като го хващат за мишците му; Но не познаваха, че Аз ги лекувах.
4 Привлякох ги с човешки въжета, с връзки на любов, И бях за тях като ония, които изваждат хомота от челюстите им, И сложих храна пред тях.
5 Той няма да се върне в Египетската земя; Но асириецът ще му бъде цар; Защото отказаха да се обърнат <към Мене>.
6 Меч ще свирепее против градовете му Та ще довърши силите му и ще ги пояде. Поради собствените им намерения,
7 Людете Ми решително отстъпват от Мене; Ако и да ги повикат <пророците да гледат> към Всевишния, Пак никой не се старае да се изправи.
8 Как да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адама? <Как> да те поставя като Севоим? Сърцето Ми се промени дълбоко в Мене, Милосърдието Ми се запали.
9 Няма да изпълня <намерението на> пламенния Си гняв, Няма пак да изтребя Ефрема; Защото Аз съм Бог, а не човек, Светият всред тебе, И няма да дойда <при тебе> с гняв.
10 Те ще ходят след Господа, Който ще рикае като лъв; А когато изрикае, Тогава чадата ще бързат да дойдат от запад,
11 Ще бързат да дойдат от Египет като птица, И от Асирийската земя като гълъб; И ще ги настаня <пак> в къщите им, казва Господ.
12 Ефрем Ме обкръжава с лъжи, И Израилевият дом с измама; И Юда още се колебае спрямо Бога, Спрямо Светия, който е верен.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com