Add parallel Print Page Options

Заговор срещу Неемия

Когато Санавалат, Товия, арабинът Гешем и другите ни неприятели чуха, че аз съм изградил градската стена и по нея вече няма пробиви – макар и още да не бях поставил врати на портите, – тогава Санавалат и Гешем изпратиха вестители да ми кажат: „Ела, искаме да се срещнем в едно от селата в равнината Оно!“ Но понеже възнамеряваха да ми сторят зло, аз изпратих пратеници да им отговорят: „Зает съм с една важна работа и не мога да дойда. Ако я оставя и сляза при вас, работата ще спре.“ Четири пъти те изпращаха при мене такива покани, но аз им отговарях по същия начин. Тогава Санавалат за пети път изпрати при мене служителя си с отворено писмо в ръце. В него беше написано: „Сред народите се говори, а и Гешем твърди, че ти и юдеите сте намислили да се разбунтувате и затова ти изграждаш градските стени. Говори се също, че ти искаш да им станеш цар. Дори си наредил на пророци да говорят за тебе в Йерусалим: ‘Юдея има вече цар!’ И сега тези слухове ще стигнат до царя. Затова ела да поговорим заедно по този въпрос.“ Тогава аз пратих да му отговорят: „Нищо от това, което казваш, не е вярно. Това е твоя измислица.“ Защото всички те искаха да всеят страх сред нас, като си мислеха: „Ръцете им ще отмалеят от работа и те няма да я свършат!“ Но аз се помолих: „Боже мой, дай ми сили сега!“

10 Тогава отидох в къщата на Шемая, син на Делая, Мехетавеловия син, понеже той беше възпрепятстван да дойде при мене. Той ми каза: „Нека да се срещнем в Божия дом, вътре в храма, и да заключим храмовите врати, защото те ще дойдат да те убият през нощта.“

11 Но аз отговорих: „Бива ли човек като мене да бяга? Нима човек като мене трябва да влезе в храма, за да спаси живота си! Аз няма да вляза!“ 12 Макар и да ми говореше като пророк, аз съзнавах, че Товия и Санавалат го бяха подкупили. 13 Той беше подкупен, за да се уплаша, да постъпя така, като извърша грях, а те щяха да имат повод да злословят против мене и да опетнят името ми.

14 Спомни си, Боже мой, за делата на Товия и Санавалат, а също и за пророчицата Ноадия и другите пророци, които искаха да вселят страх у мене!

Завършване на йерусалимските стени

15 Въпреки всичко стената беше завършена на двадесет и петия ден на месец елул за петдесет и два дена. 16 А когато чуха това, всичките ни неприятели и народите около нас се уплашиха и ги обзе униние, защото разбраха, че това дело беше извършено от нашия Бог.

17 Освен това по онова време някои от знатните юдеи често изпращаха писма до Товия и писма от него идваха до тях. 18 Защото в Юдея имаше мнозина, които бяха положили клетва за вярност пред него, тъй като той беше зет на Шемахния, Араховия син, а синът му Йоханан беше женен за дъщерята на Мешулам, Верехиевия син. 19 Те дори ми споменаваха за неговите благодеяния и му донасяха всичко, каквото съм изрекъл. Дори Товия ми пращаше писма, за да ме заплашва.

А Санавалат, Товия, арабинът Гисам, и останалите от неприятелите ни, като чуха, че съм бил заградил стената, и че не останало вече пролом в нея, ако и да не бях поставил врати на портите до онова време,

Санавалат и Гисам пратиха до мене да кажат: Дойди, нека се срещнем в <едно от> селата на Оновото поле. Но те възнамеряваха да ми сторят зло.

И пратих им човеци да кажат: Голяма работа върша, и не мога да сляза; защо да се спира работата като я оставя и сляза при вас?

И пращаха до мене четири пъти по същия начин; но аз им отговарях все така.

Тогава за пети път Санавалат прати слугата си до мене по същия начин с отворено писмо в ръката му,

в което бе писано: Слух се носи между народите, пък и Гисам казва, че ти и юдеите мислите да се подигнете, за която причина ти и градиш стената; и, според тия думи, ти искаш да им станеш цар.

Назначил си още и пророци да разгласяват за тебе в Ерусалим, като казват: Цар има в Юда. И сега ще се извести на царя според тия думи. Дойди сега, прочее, и нека се съветваме заедно.

Тогава пратих до него <човеци> да кажат: Няма такова нещо каквото ти казваш; но ти ги измислюваш от себе си.

Защото те всички искаха да ни плашат, казвайки: Ръцете им ще ослабнат от работата, та няма да се свърши. А сега, <о Боже>, подкрепи Ти ръцете ми.

10 Тогава аз отидох в къщата на Семаия син на Делаия, Метавеиловия син, който бе затворен; и той <ми> каза: Нека се срещнем в Божия дом, всред храма, и нека затворим вратите на храма; защото тия идат да те убият, да! тая нощ ще дойдат да те убият.

11 Но аз казах: Човек като мене бива ли да бяга? и кой човек като мене би влязъл в храма за да избави живота си? Не ща да вляза.

12 И познах, че, ето, Бог не бе го пратил; но той от себе си произнесе това пророчество против мене, и Товия и Санавалат бяха го подкупили.

13 С тая цел бе подкупен, да се уплаша та да направя така, и да съгреша, и те да имат причина, да злословят, за да ме укорят.

14 Спомни си, Боже мой, за Товия и Санавалата според тия техни дела, още и за пророчицата Ноадия и за другите пророци, които искаха да ме плашат.

15 Така се свърши стената на двадесет и петия <ден> от <месец> Елул, за петдесет и два дни.

16 И когато чуха това всичките ни неприятели, тогава всичките езичници около нас се уплашиха, и много се снишиха пред своите очи, защото познаха, че това дело стана от нашия Бог.

17 При това, в ония дни Юдовите благородни пращаха често писма до Товия, и <писма> от Товия дохождаха до тях.

18 Защото в Юда имаше мнозина, които се бяха заклели да му бъдат <привързани>, понеже бе зет на Сехания Араховия син, и син му Иоанан бе взел за жена дъщерята на Месулама Варахиевия син.

19 Още и приказваха пред мене за неговите благодеяния, а моите думи носеха нему. И Товия пращаше писма, за да ме уплаши.