Неемия 2
Библия, синодално издание
2 (A)В двайсетата година на цар Артаксеркса, през месец нисан, имаше пред него вино. Аз взех виното и подадох на царя, и, сякаш, не бях тъжен пред него.
2 Но царят ме попита: защо ти е тъжно лицето? Ти не си болен, такова нещо няма, а навярно имаш тъга на сърце. Аз се много уплаших
3 (B)и казах на царя: да е жив царят навеки! Как да ми не бъде тъжно лицето, когато градът, домът, дето са гробовете на отците ми, е запустял, и портите му са с огън изгорени!
4 И царят ми рече: а какво желаеш? Аз се помолих на Бога небесни
5 и отговорих на царя: ако е угодно на царя, и ако твоят раб е намерил благоволение пред лицето ти, то прати ме в Иудея, в града, дето са гробовете на отците ми, за да го иззидам.
6 (C)И рече ми царят и царицата, която седеше до него: колко време ще трае пътят ти, и кога ще се върнеш? И царят благоволи да ме прати, след като определих времето.
7 Тогава казах на царя: ако благоволи царят, нека ми даде писмо до задречните областеначалници, да ми дават пропуск, докато стигна до Иудея,
8 (D)и писмо до Асафа, пазителя на царските гори, да ми даде дървета за вратите на крепостта, що е при Божия дом, и за градските стени, и за къщата, в която да живея. И царят ми даде, понеже благодейната ръка на моя Бог беше над мене.
9 Като стигнах при задречните областеначалници, предадох им царските писма. А царят беше пратил с мене военни началници с конници.
10 (E)Като чуха това Саваналат, Хоронит и Товия, роб амонитски, стана им твърде неприятно, че е дошъл човек да се грижи за доброто на синовете Израилеви.
11 И пристигнах в Иерусалим. И престоях там три дни,
12 па станах нощем с няколко души, които бяха при мене, и не казах никому, какво моят Бог ми е турил на сърце да сторя за Иерусалим; а добиче нямаше с мене никакво, освен онова, на което яздех.
13 Тъй преминах нощем през Долински порти пред Змейски извор към Гноищни порти и разгледах разрушените стени на Иерусалим и изгорелите му с огън порти.
14 (F)И дойдох до Изворни порти и до царския водоем, но там нямаше място да мине добичето, което беше под мене;
15 и се върнах назад по дола нощем и разглеждах стените и, като минах пак през Долински порти, върнах се.
16 А началниците не знаеха, къде ходих и какво правех: дотогава не бях нищо открил ни на иудеите, нито на свещениците, ни на първенците, нито на началниците, нито на другите работници.
17 И казах им: виждате в каква неволя се намираме; Иерусалим запустял, и портите му с огън изгорени; да идем и да съградим стените на Иерусалим, та да не бъдем занапред в такова унижение.
18 И разказах им, как благодейната ръка на моя Бог беше над мене, – и за думите на царя, които ми говори. И те казаха: ще градим, – и укрепиха ръцете си за добро дело.
19 (G)Като чуха това Саваналат, Хоронит и Товия, роб амонитски и Гешем Арабец, присмиваха ни се и думаха с презрение: каква е тая работа, която вършите? Не числите ли вече да се бунтувате против царя?
20 (H)Аз им отговорих и рекох: Бог небесни, Той ще ни помогне, и ние, раби Негови, ще почнем да зидаме, а за вас няма да има ни дял, ни право, ни спомен в Иерусалим.
Неемия 2
1940 Bulgarian Bible
2 А в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркса, като имаше вино пред него, аз взех виното та го дадох на царя. И като не бях изглеждал <по-напред> посърнал пред него,
2 затова царят ми рече: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? това не е друго освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.
3 И рекох на царя: Да живее царят до века! как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял, и портите му изгорени с огън.
4 Тогава царят ми каза: За какво правиш прошение? И помолих се на небесния Бог;
5 после рекох на царя: Ако е угодно на царя, и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.
6 Царят пак ми рече (като седеше при него и царицата): Колко време ще се продължи пътешествието ти? и кога ще се върнеш? И угодно биде на царя да ме изпрати, като му определих срок.
7 Рекох още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат докле стигна в Юда,
8 и писмо до пазителя на царското бранище Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома, и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши <всичко>, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мене.
9 И тъй, дойдох при областните управители отвъд реката та им дадох царските писма. (А царят бе пратил с мене военачалници и конници).
10 А когато аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, оскърбиха се твърде много за дето е дошъл човек да се застъпи за доброто на израилтяните.
11 Така дойдох в Ерусалим и седях там три дни.
12 Тогава станах през нощта, аз и неколцина други с мене, без да явя някому що беше турил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим; и друг добитък нямаше с мене освен добитъкът, на който яздех.
13 Излязох нощем през портата на долината та <дойдох> срещу извора на смока и до портата на бунището, та прегледах ерусалимските стени, как бяха съборени, и портите им изгорени с огън.
14 Сетне минах към портата на извора и към царския водоем; но нямаше място от гдето да мине добитъкът, който бе под мене.
15 Тогава възлязох нощем край потока та прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през портата на долината та се върнах.
16 А по-видните мъже не знаеха где ходих или що сторих; и до тогава не бях явил това ни на юдеите, ни на свещениците, ни на благородните, ни на по-видните мъже, ни на другите, които вършеха работата.
17 Тогава им рекох: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Ерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате, да съградим стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за укор.
18 И разправих им как ръката на моя Бог беше добра над мене, още и за думите, които царят ми беше казал. И те рекоха: Да станем и да градим. Така засилиха ръцете си за добрата <работа>.
19 А аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът и арабинът Гисам, когато чуха това, присмяха ни се, презряха ни и думаха: Що е това, което правите? искате да се подигнете против царя ли?
20 А аз като им отговорих, рекох им: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспеем; затова ние, слугите Му, ще станем и ще градим. Вие, обаче, нямате дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com