Add parallel Print Page Options

Реформите на Неемия

13 (A)В същия ден, когато четяха от Мойсеевата книга на глас пред народа, откриха в нея, че амонци и моавци не трябва никога да влизат в Божието общество, (B)защото те не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаам, за да ги прокълне; но нашият Бог обърна проклятието в благословия. И като чуха този закон, те отлъчиха всички чужденци, смесени с израилския народ.

Но преди това свещеник Елиашив, отговорен за помещенията в храма, беше предоставил на своя роднина Товия една голяма стая. Преди там слагаха хлебния принос, ливана, съдовете и десятъка от житото, виното и елея, определени за левитите, певците и стражите на портите, както и приносите за свещениците. Но когато се е случило всичко това, аз не бях в Йерусалим, защото през тридесет и втората година от управлението на вавилонския цар Артаксеркс бях отишъл при царя и не след дълго време измолих позволение да се върна. Когато се върнах в Йерусалим и научих за злото, извършено от Елиашив, след като беше построил стая на Товия в двора на Божия дом, стана ми много неприятно. Затова изхвърлих цялата покъщнина на Товия навън от стаята и заповядох да изхвърлят от това помещение всичко и отново да внесат там съдовете на Божия дом, хлебния принос и ливана.

10 (C)(D)Научих още, че на левитите не са давани дяловете и поради това левитите и певците, които участваха в богослужението, се разбягали всеки по нивите си. 11 Затова попитах с укор предводителите: „Защо Божият храм е изоставен?“ След това отново събрах левитите и певците и ги поставих по местата им. 12 И всички юдеи започнаха да принасят десятък от жито, вино и елей в складовете. 13 Надзора на складовете предоставих на свещеника Шелемия, книжника Садок и левита Федая, а помощник им беше Ханан, синът на Закхур, Матаниевия син. Те изглеждаха благонадеждни и на тях беше поверено раздаването на дялове за техните събратя.

14 Помни ме, Боже мой, затова и не заличавай добрините, които сторих за дома на своя Бог и за богослуженията при него!

15 (E)(F)(G)В онези дни видях някои в Юдея да тъпчат грозде в линове, да возят снопи, да товарят магарета с вино, грозде, смокини и всякакъв товар и да го откарват в Йерусалим в съботен ден и ги предупредих още тогава, когато продаваха храните си. 16 В Юдея имаше и жители на Тир, които докарваха риба и всякакви стоки и ги продаваха в събота на юдеите в Йерусалим. 17 Тогава отправих укор към юдейските предводители и ги попитах: „Защо вършите това зло и осквернявате съботния ден? 18 Нали така постъпваха и предците ви, поради което Бог изпрати всичкото това зло върху нас и върху този град? А вие сега осквернявате съботата и разпалвате гнева Му против Израил.“

19 Затова наредих, когато срещу събота започне да се свечерява над градските порти в Йерусалим, вратите да се затварят. Наредих още те да не се отварят, докато съботата не отмине. А при портите поставих свои служители, така че никакъв товар да не преминава в съботен ден. 20 Така търговците и продавачите на всякакви стоки прекарваха нощ или две извън Йерусалим. 21 Но аз ги предупредих и им казах: „Защо нощувате пред градските стени? Ако постъпите така още веднъж, ще наредя да ви арестуват.“ Оттогава те не идваха вече в събота. 22 А на левитите заповядах да извършат над себе си очищение, преди да застанат на стража пред портите, за да пазят святостта на съботния ден. Помни ме и за това, Боже мой, и се смили над мене, защото е велика милостта Ти.

23 (H)В онези дни видях и юдеи, които си бяха взели за жени азотки, амонки и моавки. 24 Половината от техните синове говореха азотски или езика на някои от другите народи, но не знаеха да говорят по юдейски. 25 Затова ги изобличих, проклех ги, бих някои от тях, скубах им косите и ги накарах да се закълнат в Бога, че няма да дават дъщерите си на синовете им и няма да вземат дъщерите им за синовете си и за себе си. 26 (I)Нима така не съгреши и Соломон, царят на Израил? Такъв цар като него не е имало сред много народи. Той беше възлюбен от своя Бог и Бог го постави за цар над всички израилтяни. Но и него жените чужденки го доведоха до грях. 27 Трябва ли да търпим и вие да извършите това голямо зло, да постъпвате нечестиво пред нашия Бог, като взимате за жени чужденки?

28 Затова прогоних от владенията си и един от синовете на Йоад, сина на първосвещеника Елиашив, понеже беше зет на хоронеца Санавалат. 29 Спомни за тях, Боже мой, защото те оскверниха свещенството и завета на свещениците и левитите!

30 Така очистих народа от всичко чуждо и възстанових реда на богослуженията на свещениците и левитите, така че всеки да знае задълженията си. 31 Погрижих се и за превоза на дърва в определено време, както и за приносите от първите плодове.

Но Ти си спомни за мене, Боже мой, за мое добро!

13 В същия ден, като четяха Моисеевата книга и людете слушаха, намери се писано в нея, че амонците и моавците не трябваше никога да влизат в Божието общество,

защото не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаама, за да ги прокълне; обаче нашият Бог обърна проклятията в благословение.

И като чуха закона, отлъчиха от Израиля всичките <чужденци> смесени <с него>.

А въпреки това, свещеник Елиасив, който надзираваше стаите на дома на нашия Бог, като беше сродник на Товия,

приготви за него голяма стая, гдето по-напред туряха хлебните приноси, ливана, вещите и десетъците от житото, от виното и от дървеното масло, които бяха определени за левитите, за певците и за вратарите, също и приносите за свещениците.

Но когато ставало всичко това, аз не бях в Ерусалим; защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс, отидох при царя. И подир известно време, като изпросих позволение от царя,

<пак> дойдох в Ерусалим, и научих се за злото, което Елиасив беше сторил относно Товия като приготвил за него стая в дворовете на Божия дом.

И стана ми много мъчно; за това, изхвърлих вън от стаята всичката покъщнина на Товия.

Тогава заповядах, та очистиха стаите, и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана.

10 После забелязах, че дяловете на левитите не били им давани, така щото левитите и певците, които вършеха работата <на служенето>, бяха побягнали всеки в селото си.

11 Тогава изобличих по-главните мъже, като рекох: Защо е оставен Божият дом? И събрах <побягналите служители> та ги поставих на мястото им.

12 Тогава целият Юда донесе във влагалищата десетъка от житото, от виното и от дървеното масло.

13 И поставих за пазители на влагалищата свещеник Селемия и секретаря Садок и от левитите Федаия, и при тях Анана син на Закхура, син на Матания, защото се считаха за верни; и работата им бе да раздават на братята си.

14 Помни ме, Боже мой, за това, и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за наредбите Му.

15 През ония дни видях неколцина в Юда, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим в съботен ден; и аз заявих <против тях>, когато <така> продаваха храна.

16 Също и тиряните, които живееха в <града>, донасяха риби и всякакви стоки та продаваха в събота на юдейците и в Ерусалим.

17 Тогава изобличих Юдовите благородни, като им рекох: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?

18 Не постъпиха ли така бащите ви, така щото нашият Бог докара всичко това зло на нас и на тоя град? А пък вие умножавате гняв върху Израиля като осквернявате съботата.

19 Затова, когато почна да мръкнува в ерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите, и заповядах да се не отварят до подир съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.

20 Тогава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Ерусалим.

21 Аз, прочее, заявих против тях, като им рекох: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще туря ръка на вас. От тогава не дойдоха вече в събота.

22 И заповядах на левитите да се очистват и да дохождат да вардят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това, и смили се за мене според голямата Си милост.

23 После, в ония дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки,

24 чиито деца говореха половин азотски, а не знаеха да говорят юдейски, но <приказваха> по езика на всеки <от тия народи>.

25 И изобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и заклех ги в Бога, <като казах>: Да не давате дъщерите си на синовете им, и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си.

26 Не съгреши ли така израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог, и когото Бог направи цар над целия Израил, но и него чужденките жени накараха да съгреши.

27 А ние да позволим ли на вас да вършите всичкото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате чужденки жени?

28 И един от синовете на Иодая, син на първосвещеник Елиасива, беше зет на оронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене.

29 Спомни си за тях, Боже мой, защото са осквернили свещенството и завета на свещенството и левитите.

30 Така ги очистих от всичките чужденци, и определих отреди за свещениците и левитите, за всекиго работата му;

31 <наредих> и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро.