Add parallel Print Page Options

Пророчески плач и надежда за спасение

(A)Горко ми!
Защото съм като последно бране на летни плодове,
като баберки след гроздобер;
няма грозд за ядене,
нито първозряла смокиня, каквато душата ми желае.
(B)Благочестивият се изгуби от страната
и няма нито един праведник между хората;
всички те причакват за кръв,
ловят всеки брат си с примка.
(C)Двете им ръце се простират към злото,
за да го вършат прилежно;
първенецът явява желанието си и съдията,
срещу подарък, се съгласява,
и големецът изказва нечестивата мисъл на душата си;
така те заедно тъкат работата.

Read full chapter