Add parallel Print Page Options

Заговор за убийството на Иисус Христос

26 (A)Когато Иисус завърши с всички тези думи поучението Си, каза на учениците Си: (B)„Знаете, че след два дена ще бъде Пасха и Синът човешки ще бъде предаден на разпятие.“ Тогава първосвещениците, книжниците и стареите на народа се събраха в двора на първосвещеника, на име Каяфа и след съвещание решиха да уловят с измама Иисус и да Го убият. „Само да не бъде на празника“, казваха, „за да не стане смут сред народа.“

Помазване на Иисус Христос във Витания

(C)А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, (D)пристъпи към Него една жена, която носеше алабастров съд със скъпо миро, и започна да го излива върху главата Му, докато Той ядеше. Като видяха това, учениците Му зароптаха и казаха: „Защо е това прахосване? Защото това миро можеше да се продаде за много пари и те да се раздадат на сиромаси.“ 10 Като забеляза това, Иисус им каза: „Защо обърквате жената? Тя извърши добро дело за Мене; 11 (E)защото сиромасите имате при себе си винаги, а Мене не винаги имате. 12 Като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. 13 Истината ви казвам: където и да се проповядва това Евангелие по целия свят, ще се разказва и за това, което тя извърши, и ще се припомня за нея.“

Предателството на Юда

14 Тогава един от дванадесетте ученици, на име Юда Искариот, отиде при първосвещениците 15 (F)и попита: „Какво ще ми дадете, ако ви Го предам?“ А те му дадоха тридесет сребърника. 16 И оттогава той търсеше удобен случай да Го предаде.

Тайната вечеря

17 (G)А в първия ден на Безквасници учениците дойдоха при Иисус и Му рекоха: „Къде искаш да Ти приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“ 18 И Той рече: „Идете в града у еди-кого си и му кажете: ‘Учителят казва: «Времето Ми наближава, у тебе ще направя пасхалната вечеря с учениците Си»’.“ 19 И учениците направиха тъй, както им заръча Иисус, и приготвиха пасхалната вечеря.

20 А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученици; 21 и докато ядяха, каза: „Истината ви казвам: един от вас ще Ме предаде.“ 22 Те много се наскърбиха и всеки от тях започна да Го пита: „Да не съм аз, Господи?“ 23 (H)А Той им отговори с думите: „Който натопи залъка си с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. 24 (I)И тъй, Синът човешки отива, както е писано за Него; но горко на онзи човек, чрез когото Синът човешки ще бъде предаден, добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се раждал.“ 25 А Юда, който Го предаде, рече: „Да не съм аз, Учителю?“ Иисус му отвърна: „Ти сам го каза.“

26 (J)И докато ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, разчупи го и го раздаде на учениците с думите: „Вземете, яжте – това е Моето тяло.“ 27 (K)И като взе чашата, изрече благодарствена молитва, даде им и каза: „Пийте от нея всички, 28 (L)защото това е[a] Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете. 29 И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от този лозов плод до онзи ден, когато ще пия новото вино с вас в царството на Моя Отец.“ 30 (M)(N)И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.

Предсказание на Иисус Христос за отричането на апостол Петър

31 (O)Тогава Иисус им рече: „Всички вие ще отстъпите от вярата в Мене през тази нощ; защото е писано: ‘Ще погубя пастира и ще се пръснат овцете на стадото.’ 32 (P)А след възкресението Си ще бъда преди вас в Галилея.“ 33 Тогава Петър Му рече: „Дори и всички да отстъпят от вярата в Тебе, аз никога няма да отстъпя.“ 34 (Q)Иисус му рече: „Истината ти казвам, че тази нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“ 35 Петър Му отвърна: „Дори ако трябва да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе.“ Същото рекоха и всички ученици.

Иисус Христос в Гетсиманската градина

36 (R)След това Иисус отиде с тях на едно място, наричано Гетсимания, и каза на учениците: „Поседете тук, докато Аз отида по-нататък да се помоля.“ 37 И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да тъгува. 38 (S)Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт. Останете тук и бъдете будни с Мене.“ 39 (T)И като се поотдалечи, падна по лице и се молеше с думите: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша, но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“ 40 И се върна при учениците, и ги намери да спят, и каза на Петър: „Толкова ли не можахте един час да стоите будни с Мене? 41 (U)Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.“ 42 (V)Като се отдалечи за втори път, пак се помоли с думите: „Отче Мой, ако не може да Ме отмине тази чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.“ 43 И като дойде, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали. 44 Остави ги и пак отиде, та се помоли за трети път, като изрече същите думи. 45 Тогава отиде при учениците Си и ги попита: „Още ли спите и почивате? Ето настъпи часът и Синът човешки се предава в ръцете на грешници. 46 Ставайте, да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“

Залавяне на Иисус Христос

47 (W)И докато Той още говореше, ето дойде Юда, един от дванадесетте, и с него много народ, с ножове и тояги, изпратен от първосвещениците и стареите на народа. 48 А онзи, който Го предаваше, бе уговорил с тях знак: „Когото целуна за поздрав, Той е; заловете Го!“ 49 И веднага се приближи до Иисус и каза: „Радвай се[b], Учителю!“ И Го целуна. 50 А Иисус му отговори: „Приятелю, защо си дошъл?“ Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисус и Го хванаха. 51 И ето един от онези, които бяха с Иисус, протегна ръка, извади ножа си и като удари слугата на първосвещеника, му отряза ухото. 52 Тогава Иисус му каза: „Върни ножа си на мястото му; защото всички, които вадят нож, от нож ще загинат; 53 или мислиш, че не мога да помоля Своя Отец и Той веднага ще Ми изпрати повече от дванадесет легиона ангели? 54 Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?“ 55 (X)После Иисус се обърна към народа: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас в храма и поучавах, и не Ме хванахте. 56 Но всичко това става, за да се сбъднат Писанията на пророците.“ Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

Иисус Христос на съд пред синедриона

57 (Y)А онези, които хванаха Иисус, Го заведоха при първосвещеника Каяфа, където се бяха събрали книжниците и стареите. 58 Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника, и като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.

59 А първосвещениците и стареите, и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисус, за да Го осъдят на смърт; 60 и не можаха да намерят, макар да дойдоха много лъжесвидетели. Най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели 61 (Z)и рекоха: „Този каза: ‘Мога да разруша Божия храм и за три дни да го съградя’.“ 62 (AA)И тогава първосвещеникът стана и Му рече: „Нищо ли няма да отговориш на това, което тези свидетелстват против Тебе?“ 63 (AB)Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му каза: „Заклевам Те в Живия Бог да ни кажеш, Ти ли си Христос, Синът Божий?“ 64 (AC)Иисус му отговори: „Ти сам го рече! Казвам ви обаче: занапред ще видите Сина Човешки, седнал отдясно на Всесилния и идващ на небесните облаци.“ 65 Тогава първосвещеникът разкъса дрехата си[c] и рече: „Той богохулства! За какво са ни нужни вече свидетели? Ето сега чухте богохулството Му. 66 (AD)Какво мислите?“ А те отговориха с думите: „Виновен е и трябва да умре.“ 67 (AE)Тогава започнаха да Го заплюват и да Го бият по лицето, а други Му удряха плесници 68 и казваха: „Ако си пророк, Христе, отгатни кой Те удари?“

Отричането на апостол Петър

69 (AF)А Петър седеше вън на двора. И една слугиня се приближи до него и каза: „И ти беше с Иисус Галилееца.“ 70 Но той се отрече пред всички с думите: „Не зная какво говориш.“ 71 А когато отиваше към вратата, видя го друга и каза на онези, които бяха там: „И този беше с Иисус Назарянина.“ 72 А той пак се отрече под клетва: „Не познавам този Човек.“ 73 Малко по-късно се приближиха онези, които стояха наоколо, и казаха на Петър: „Наистина и ти си от тях, защото и говорът ти те издава.“ 74 Тогава той започна да се кълне и да уверява: „Не познавам този Човек.“ И веднага пропя петел. 75 (AG)И Петър си спомни думите, казани му от Иисус: „Преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като излезе вън, горчиво плака.

Footnotes

  1. 26:28 Или: тази е.
  2. 26:49 Обичаен поздрав (ср. 27:29).
  3. 26:65 Обичаен израз на възмущение и свещен гняв.

26 Когато Исус свърши тия думи рече на учениците Си:

Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата, и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.

Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа,

и наговаряха се да уловят Исуса с хитрост и да Го умъртвят;

но думаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.

А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,

приближи се до Него една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата.

А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахоса това?

Защото това <миро> можеше да се продаде за голяма сума<, която> да се раздаде на сиромасите.

10 Но Исус като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? понеже тя извърши добро дело на Мене.

11 Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.

12 Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го за да Ме приготви за погребение.

13 Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.

14 Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече:

15 Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника.

16 И от тогава той търсеше удобен случай да <им> Го предаде.

17 А в първия <ден на празника на> безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?

18 Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си.

19 И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата.

20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.

21 И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

22 А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи?

23 Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.

24 Човешкият Син отива, както е написано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.

25 И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.

26 И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло.

27 Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички!

28 Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете.

29 Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Отца Си.

30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

31 Тогава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: "Ще поразя пастира; и овците на стадото ще се разпръснат".

32 А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея.

33 А Петър в отговор Му рече: Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня.

34 Исус му рече: Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.

35 Петър Му казва: Ако станеше нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.

36 Тогава Исус идва с тях на едно място наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докле отида там да се помоля.

37 И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува.

38 Тогава им казва: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене.

39 И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

40 Дохожда при учениците, намира ги заспали, и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене?

41 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото - немощно.

42 Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.

43 И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали.

44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.

45 Тогава дохожда при учениците и казва им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.

46 Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава.

47 И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество, с ножове и сопи<, изпратени> от главните свещеници и народните старейшини.

48 А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.

49 И веднага се приближи до Исуса и рече: Здравей, Учителю! и Го целува.

50 А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл <стори го>. Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и Го хванаха.

51 И, ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и, като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото.

52 Тогава Исус му каза: Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат.

53 Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?

54 Но как биха се сбъднали писанията, че< това> трябва така да бъде?

55 В същия час рече Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.

56 Но всичко това стана за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

57 А тия, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, гдето бяха събрани книжниците и старейшините.

58 А Петър вървеше подире Му издалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.

59 А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят;

60 обаче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха:

61 Тоя каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни <пак> да го съградя.

62 Тогава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

63 Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос Божият Син?

64 Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.

65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

66 А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно< наказание>.

67 Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:

68 Познай ни, Христе, кой Те удари.

69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса галилеянина.

70 А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.

71 И когато излезе в преддверието, видя го друга< слугиня>, и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.

72 И <Петър> пак се отрече с клетва: Не познавам човека.

73 След малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.

74 Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.

75 И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.