Матей 22
Библия, синодално издание
22 Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше:
2 (A)царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си
3 и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат.
4 Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата.
5 Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия;
6 други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха.
7 (B)Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им.
8 Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.
9 Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата.
10 И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници.
11 Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,
12 и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше.
13 Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби;
14 (C)защото мнозина са звани, а малцина избрани.
15 (D)Тогава фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го уловят на дума.
16 И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице;
17 затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не?
18 Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерци?
19 покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий.
20 И казва им: чий е този образ и надпис?
21 (E)Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.
22 И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха.
23 (F)В оня ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като думаха:
24 (G)Учителю, Моисей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си;
25 у нас имаше седем братя: първият се ожени и умря и, понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си;
26 също и вторият, третият, дори до седмия;
27 а след всички умря и жената;
28 и тъй, при възкресението, кому от седемте ще бъде тя жена? понеже всички я имаха.
29 Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия;
30 (H)защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата.
31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото вам от Бога, Който казва:
32 (I)„Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов“. Бог не е Бог на мъртви, а на живи.
33 И народът, като слушаше, чудеше се на учението Му.
34 А фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се наедно.
35 (J)И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече:
36 Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?
37 (K)А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:
38 тази е първа и най-голяма заповед;
39 (L)а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;
40 на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.
41 И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече:
42 (M)какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов.
43 Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки:
44 (N)„рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“?
45 И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?
46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.
Матей 22
1940 Bulgarian Bible
22 И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:
2 Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.
4 Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.
5 но те <занемариха> поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;
6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.
7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.
8 Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.
9 Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.
10 И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.
11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.
12 И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.
13 Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
14 Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.
15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.
16 И пращат при Него учениците си, заедно с Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.
17 Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
18 А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?
19 Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.
20 Той им каза: Чий е този образ и надпис?
21 Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.
22 И като чуха това, те се зачудиха, и оставяйки Го, си отидоха.
23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:
24 Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.
25 А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;
26 също и вторият и третият, до седмият.
27 А подир всички умря и жената.
28 И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? защото те всички я имаха.
29 А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.
30 Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето.
31 А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:
32 "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов?" Той не е Бог на мъртвите, а на живите.
33 И множеството, като чу това, чудеха се на учението Му.
34 А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.
35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:
36 Учителю, коя е голямата заповед в закона?
37 А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".
38 Това е голямата и първа заповед.
39 А втора, подобна< на нея>, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".
40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.
41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:
42 Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.
43 Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:
44 "Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти?"
45 Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?
46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com