19 Когато Исус свърши тия думи, тръгна от Галилея, и дойде в пределите на Юдея отвъд Иордан.

² И големи множества вървяха подире Му; и Той ги изцели там.

³ Тогава дойдоха при Него фарисеи, които, изпитвайки Го, казаха: Позволено ли е на <човека> да напусне жена си по всякаква причина?

⁴ А той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който <ги> е направил, направил ги е от начало мъжко и женско, и е казал:

⁵ "Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?"

⁶ Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.

⁷ Казват му: Тогава Моисей защо заповяда, <мъжът й> да <й> даде разводно писмо и да я напусне?

⁸ Каза им: Поради вашето коравосърдечие Моисей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така.

⁹ И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за нея, <когато> бъде напусната, прелюбодействува.

¹⁰ Казват Му учениците: Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени.

¹¹ А той им рече: Не могат всички да приемат тая дума, но ония, на които е дадено.

¹² Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.

¹³ Тогава доведоха при Него дечица, за да възложи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмриха.

¹⁴ А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.

¹⁵ И възложи ръце на тях, и замина оттам.

¹⁶ И ето един <момък> дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?

¹⁷ А той му каза: Защо питаш Мене за доброто? Един [Бог] има, който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите.

¹⁸ Казва Му: Кои? Исус рече: <Тия>: Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай;

¹⁹ Почитай баща си и майка си; и Обичай ближния си както себе си.

²⁰ Момъкът Му казва: Всичко това съм пазил [от младостта си]; какво ми още не достига?

²¹ Исус му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай.

²² Но момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот.

²³ А Исус рече на учениците си: Истина ви казвам: Мъчно ще влезе богат в небесното царство.

²⁴ При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

²⁵ А учениците, като чуха това, зачудиха се твърде много и думаха: Като е тъй, кой може да се спаси?

²⁶ А Исус< ги> погледна и рече им: За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно.

²⁷ Тогава Петър в отговор Му рече: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще имаме?

²⁸ А Исус им рече: Истина ви казвам, че във време на обновлението <на всичко>, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

²⁹ И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, [или жена], или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот.

³⁰ Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.