Марк 5
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Исус освобождава човек от зли духове(A)
5 Исус и учениците му пристигнаха на другия бряг на езерото в страната на герасините. 2 Веднага щом Исус слезе от лодката, към него се приближи един човек, който идваше откъм гробниците и беше обладан от зъл дух. 3 Този човек живееше в гробниците и никой вече не можеше да го върже, даже и с вериги. 4 Много пъти бяха оковавали ръцете и краката му, но той късаше веригите и чупеше оковите на парчета, и никой не беше в състояние да го усмири. 5 Ден и нощ постоянно скиташе из гробниците и по хълмовете, крещеше и се нараняваше с камъни.
6 Той видя Исус още отдалеч, спусна се към него и падна в краката му. 7-8 Исус каза на злия дух в човека: „Излез от него!“ А той изкрещя с висок глас: „Какво искаш от мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам те в Бога, недей да ме мъчиш!“
9 Тогава Исус го попита: „Как се казваш?“
Той отговори: „Името ми е Легион, [a] защото сме много.“ 10 А злите духове в човека отново и отново молеха Исус да не ги прогонва вън от тази област.
11 На близкия хълм пасеше голямо стадо свине. 12 Злите духове молеха Исус и казваха: „Прати ни в свинете, нека влезем в тях!“ 13 Исус им разреши и те излязоха от човека и се вселиха в свинете. Тогава стадото – около две хиляди животни – се втурна надолу по склона към езерото и цялото се издави.
14 Мъжете, които пасяха свинете, избягаха и разказаха всичко в града и околността и хората наизлязоха да видят какво се беше случило. 15 Те дойдоха при Исус и когато видяха човека, който преди беше обладан от демоните, да седи облечен и със здрав разум, се изплашиха. 16 Тези, които бяха видели как стана всичко, разказваха за случилото се с обладания от зли духове и със свинете. 17 И тогава хората започнаха да молят Исус да напусне тяхната област.
18 Когато Исус се качваше в лодката, освободеният от зли духове го молеше да му разреши да тръгне с него. 19 Но Исус не му позволи и му заръча: „Иди си у дома при своите хора и им разкажи какво Господ направи за теб и как се смили над теб.“ 20 Човекът си тръгна и разказваше на хората в Декаполис [b] какво направи Исус за него. И всички се удивляваха.
Исус съживява мъртво момиче и излекува болна жена(B)
21 Исус отново прекоси езерото и се върна на другия му бряг. Около него се насъбра огромна тълпа. 22 Дойде един от началниците на синагогата [c] на име Яир. Като видя Исус, той падна в краката му 23 и настоятелно започна да го моли: „Дъщеричката ми умира. Моля те, ела и положи ръцете си [d] върху нея, за да оздравее и да живее!“
24 И така, Исус тръгна с Яир. Огромна тълпа от хора го следваше и го притискаше отвсякъде.
25 Сред множеството имаше една жена, която от дванадесет години кървеше. 26 Тя беше изстрадала много при различни лечители, които се бяха опитали да й помогнат, беше похарчила всичките си пари без резултат и състоянието й все повече се влошаваше. 27 Като чу за Исус, тя се приближи зад него в тълпата и докосна дрехата му, 28 защото непрекъснато си повтаряше: „Ако само докосна дрехите му, ще оздравея.“ 29 Щом го докосна, кървенето й спря и тя почувства, че тялото й е излекувано от страданието. 30 Исус веднага усети, че от него излезе сила, и като се обърна към тълпата, попита: „Кой докосна дрехите ми?“
31 Учениците му казаха: „Виждаш колко хора се блъскат край теб и още питаш кой те е докоснал!“
32 Но Исус продължи да се оглежда, като търсеше да намери онази, която го беше докоснала. 33 Тогава жената дойде и падна в краката му. Тя вече знаеше, че е излекувана и, треперейки от страх, му призна цялата истина. 34 Исус й каза: „Дъще, вярата ти те излекува. Иди си в мир и повече няма да страдаш.“
35 Той още говореше, когато от къщата на началника дойдоха пратеници и казаха на Яир: „Дъщеря ти умря. Не безпокой повече Учителя.“
36 Но Исус дочу тези думи и му каза: „Не се страхувай! Само вярвай.“
37 Исус не позволи на никого да го последва с изключение на Петър, Яков и брат му Йоан. 38 Те отидоха в къщата на началника на синагогата и видяха голяма суматоха и много хора, които ридаеха и оплакваха момичето на висок глас. 39 Исус влезе и им каза: „Защо е тази суматоха и плач? Детето не е мъртво, а е заспало.“ 40 Хората му се присмяха. Исус накара всички да излязат, извика при себе си бащата и майката на детето, както и онези, които бяха с него, и влезе там, където беше то. 41 После взе ръката му и каза: „Талита, куми!“, което значи: „Момиченце, казвам ти: Стани!“ 42 Момиченцето веднага се изправи и започна да върви. (То беше на 12 години.) Родителите му и учениците на Исус бяха напълно изумени. 43 Той строго им заръча да не казват на никого за това и им каза да дадат на детето нещо за ядене.
Footnotes
- Марк 5:9 + Легион В римската армия легионът е съставен от около 6000 войника.
- Марк 5:20 + Декаполис „Десетте града“ (гр.): област на източния бряг на Галилейското езеро, в която някога е имало десет града.
- Марк 5:22 + синагога Място, където юдеите се събират за молитва, изучаване на Писанията и други обществени срещи.
- Марк 5:23 + полагам ръце Полагането на ръце се използва за излекуване, за предаване на духовна дарба, за назначаване в служение или просто за благославяне.
Марк 5
1940 Bulgarian Bible
5 И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна.
2 И като излезе от ладията, на часа Го срещна от гробищата човек с нечист дух.
3 Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;
4 защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.
5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.
6 А като видя Исуса отдалеч, затече се и Му се поклони;
7 и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.
8 (Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).
9 И <Исус> го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.
10 И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.
11 А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.
12 И <бесовете> Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.
13 Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото<, на брой> около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.
14 А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И <жителите> дойдоха да видят какво е станало.
15 И като дохождат при Исуса, виждат хванатия< по-преди> от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.
16 И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.
17 И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.
18 И когато влизаше в ладията, тоя, който бе <по-напред> хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.
19 Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и <как> се смили за тебе.
20 И <човекът> тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.
21 Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.
22 И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,
23 и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа;< моля Ти> се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.
24 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.
25 И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,
26 и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,
27 като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.
28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
29 И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.
30 И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?
31 Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?
32 Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.
33 А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.
34 А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.
35 Докато Той още говореше, дохождат от <къщата на> началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?
36 А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.
37 И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан.
38 И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и <мнозина>, които плачеха и пищяха много.
39 И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.
40 А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.
41 И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани.
42 И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.
43 И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
© 1995-2005 by Bibliata.com