7 Събират се при <Исуса> фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Ерусалим,

² и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с ръце нечисти, сиреч, немити.

³ (Защото фарисеите и всички юдеи, държейки преданието на старейшините, не ядат ако не си умият ръцете до лактите;

⁴ и <когато се връщат> от пазар; не ядат ако се не умият. Има и много други неща, които са приели да държат, - измивания на чаши, шулета и медни съдове [и одрове]).

⁵ И тъй, фарисеите и книжниците Го запитват: Защо не вървят Твоите ученици по преданието на старейшините, но ядат хляб с нечисти ръце?

⁶ А той им рече: Добре е пророкувал Исаия за вас лицемерите, както е писано: ­ "Тези люде Ме почитат с устните си, Но сърцето им отстои далеч от Мене.

⁷ Обаче напразно Ме почитат Като преподават за поучения човешки заповеди".

⁸ Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, [измивания на шулци и на чаши; и много други неща правите].

⁹ И каза им: Хубаво! вие осуетявате Божията заповед за да спазите своето предание!

¹⁰ Защото Моисей рече: "Почитай баща си и майка си" и: "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

¹¹ Но вие казвате: Ако рече човек на баща си или на майка си: Това мое <имане>, с което би могъл да си помогнеш, е курбан сиреч, подарено <Богу, това прави разлика>;

¹² вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си.

¹³ И тъй, осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали и вършите много такива неща подобни на това.

¹⁴ И пак повика народа и каза им: Слушайте Ме всички и разбирайте.

¹⁵ Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека.

¹⁶ [Ако има някой уши да слуша, нека слуша].

¹⁷ И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата.

¹⁸ И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека от вън, не може да го оскверни?

¹⁹ Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. (<Като каза това> той направи всички ястия чисти).

²⁰ Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.

²¹ Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,

²² прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.

²³ Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.

²⁴ И като стана оттам, отиде в тирските и сидонските предели; и влезе в една къща, и не искаше да Го знае никой; но не можа да се укрие.

²⁵ А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му.

²⁶ (Жената бе елинка, родом сирофиникианка). И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й.

²⁷ А <Исус> й рече: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.

²⁸ А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите <паднали> от децата.

²⁹ И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти.

³⁰ И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.

³¹ И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели.

³² И довеждат при Него един глух и заекващ <човек>, и молят Му се да положи ръка на него.

³³ <Исус>, като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му;

³⁴ и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се.

³⁵ И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.

³⁶ И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;

³⁷ защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.