Марк 5
Библия, синодално издание
5 (A)И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска.
2 И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух;
3 той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги;
4 защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти;
5 и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни;
6 а като видя Иисуса отдалеч, затече се и Му се поклони;
7 и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи!
8 Защото Иисус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека.
9 И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много.
10 И молеше го много да не ги изпъжда вън от тая страна.
11 А там, край планината, пасеше голямо стадо свини.
12 И всички бесове Го молеха и казваха: прати ни в свините, за да влезем в тях.
13 Иисус веднага им позволи. И като излязоха нечистите духове, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в морето, а те бяха до две хиляди; и се издавиха в морето.
14 А ония, които пасяха свините, избягаха, та разказаха в града и в околността. И жителите излязоха да видят, що се е случило.
15 Дохождат при Иисуса и виждат, че оня, който беше по-рано бесен, в когото имаше легион, седи, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.
16 Ония, които бяха видели, разказваха им, как стана това с бесния и за свините.
17 И наченаха да Го молят да си отиде от пределите им.
18 И когато Той влезе в кораба, оня, който беше по-рано бесен, Го помоли да бъде с Него.
19 Но Иисус му не позволи, а каза: иди си у дома при своите, и разкажи им, какво ти стори Господ и как те помилува.
20 И отиде, и начена да разправя по Десетоградие, какво му стори Иисус. И всички се чудеха.
21 Когато Иисус премина пак с кораб на отсамния бряг, при Него се събра много народ. И Той беше край морето.
22 И ето, дохожда един от началниците на синагогата, на име Иаир, и като Го вижда, пада пред нозете Му
23 и Го моли много, думайки: щерка ми е на умиране; дойди и възложи върху ѝ ръце, за да оздравее, и тя ще бъде жива.
24 Иисус тръгна с него. Подире Му вървеше множество народ, и Го притискаха.
25 (B)Една жена, която страдаше от кръвотечение дванайсет години,
26 и много бе претеглила от много лекари, потрошила всичко, що имала, и не бе получила никаква полза, а беше ѝ станало още по-зле,
27 като чу за Иисуса, приближи се изотзад между народа, и се допря до дрехата Му;
28 защото думаше си: ако се допра само до дрехите Му, ще оздравея.
29 И тозчас пресекна в нея кръвотечението, и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта.
30 (C)А в това време Иисус, като усети в Себе Си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: кой се допря до дрехите Ми?
31 Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш: кой се допря до Мене?
32 Но Той гледаше наоколо, за да види оная, която извърши това.
33 Жената пък в страх и трепет, като знаеше, какво стана с нея, приближи се, падна пред Него и Му каза цялата истина.
34 А Той ѝ рече: дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром, и бъди здрава от болестта си.
35 (D)Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя?
36 Но Иисус, щом чу тия думи, казва началнику на синагогата: не бой се, само вярвай.
37 И никому не позволи да върви след Него, освен на Петра, Иакова и Иоана, брат Иаковов.
38 Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда смущение, и плачещи и лелекащи силно.
39 И като влезе, казва им: що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи.
40 А те Му се смееха. Но Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето.
41 И като хвана детето за ръка, казва му: талита куми, което означава: момиче, тебе казвам, стани!
42 Момичето веднага стана и начена да ходи, понеже беше на дванайсет години. И се смаяха твърде много.
43 И Той строго им заповяда, никой да не знае за това, и поръча да ѝ дадат да яде.
Марк 5
1940 Bulgarian Bible
5 И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна.
2 И като излезе от ладията, на часа Го срещна от гробищата човек с нечист дух.
3 Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;
4 защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.
5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.
6 А като видя Исуса отдалеч, затече се и Му се поклони;
7 и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.
8 (Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).
9 И <Исус> го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.
10 И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.
11 А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.
12 И <бесовете> Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.
13 Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото<, на брой> около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.
14 А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И <жителите> дойдоха да видят какво е станало.
15 И като дохождат при Исуса, виждат хванатия< по-преди> от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.
16 И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.
17 И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.
18 И когато влизаше в ладията, тоя, който бе <по-напред> хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.
19 Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и <как> се смили за тебе.
20 И <човекът> тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.
21 Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.
22 И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,
23 и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа;< моля Ти> се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.
24 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.
25 И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,
26 и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,
27 като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.
28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
29 И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.
30 И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?
31 Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?
32 Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.
33 А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.
34 А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.
35 Докато Той още говореше, дохождат от <къщата на> началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?
36 А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.
37 И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан.
38 И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и <мнозина>, които плачеха и пищяха много.
39 И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.
40 А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.
41 И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани.
42 И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.
43 И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com