Марк 11
Библия, синодално издание
11 (A)Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си
2 и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте.
3 И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука.
4 Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха.
5 И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето?
6 А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха.
7 (B)И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна.
8 (C)А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя.
9 (D)И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне!
10 Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините!
11 И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте.
12 На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня;
13 и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини.
14 И рече ѝ Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха товаучениците Му.
15 (E)Дойдоха в Иерусалим. Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците;
16 и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд.
17 (F)И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: „домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи“? А вие го направихте разбойнишки вертеп.
18 Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му.
19 А когато се стъмни, Той излезе вън от града.
20 Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен.
21 И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала.
22 Иисус им отговори и рече:
23 имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, – ще му се сбъдне, каквото и да каже.
24 (G)Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.
25 (H)И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви.
26 Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви.
27 (I)И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите
28 и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това?
29 А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това.
30 Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми.
31 А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?
32 Ако ли речем, от човеците – бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк.
33 И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
Марк 11
1940 Bulgarian Bible
11 И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:
2 Идете в селото, което е на среща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.
3 И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.
4 И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.
5 И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?
6 А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.
7 И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.
8 И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите.
9 И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! благословен, който иде в Господното име!
10 Благословено градущето царство на баща ни Давида [което иде в Господното име]; осанна във висините.
11 И влезе <Исус> в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.
12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.
13 И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.
14 И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.
15 И дойдоха в Ерусалим; <Исус> като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.
16 И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.
17 И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте "разбойнически вертеп".
18 И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха <начин> как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.
19 А <всякога> на мръкване Той излизаше вън от града.
20 И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата, изсъхнала от корен.
21 И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.
22 А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.
23 Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.
24 Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.
25 И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.
26 [Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията].
27 И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:
28 С каква власт правиш това? или кой Ти е дал тая власт да правиш това?
29 Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.
30 Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете Ми.
31 И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте?
32 Но ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк.
33 И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com