Марк 11
Библия, синодално издание
11 (A)Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си
2 и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте.
3 И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука.
4 Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха.
5 И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето?
6 А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха.
7 (B)И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна.
8 (C)А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя.
9 (D)И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне!
10 Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините!
11 И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте.
12 На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня;
13 и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини.
14 И рече ѝ Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха товаучениците Му.
15 (E)Дойдоха в Иерусалим. Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците;
16 и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд.
17 (F)И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: „домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи“? А вие го направихте разбойнишки вертеп.
18 Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му.
19 А когато се стъмни, Той излезе вън от града.
20 Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен.
21 И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала.
22 Иисус им отговори и рече:
23 имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, – ще му се сбъдне, каквото и да каже.
24 (G)Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.
25 (H)И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви.
26 Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви.
27 (I)И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите
28 и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това?
29 А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това.
30 Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми.
31 А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?
32 Ако ли речем, от човеците – бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк.
33 И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
