Add parallel Print Page Options

Изпращането на дванадесетте апостоли

(A)И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове и да изцеляват болести.

(B)И ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.

(C)Исус им каза: Не вземайте нищо за път – нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито да имате по две ризи.

(D)И в която къща влезете, там отсядайте и оттам тръгвайте на път.

(E)И ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях.

(F)И те тръгнаха и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде.

(G)А четвъртовластникът Ирод чу за всичко, което ставало, и беше в недоумение; защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите;

други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.

(H)И Ирод каза: Йоан аз обезглавих; но Кой е Този, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.

Нахранването на пет хиляди души

10 (I)И като се върнаха апостолите, разказаха на Исус всичко, което бяха извършили; и Той ги отведе и се оттегли насаме в уединено място близо до един град, наречен Витсаида.

11 А множествата, като разбраха това, отидоха след Него; и Той ги посрещна с готовност и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление.

12 (J)И когато денят започна да преваля, дванадесетте се приближиха и Му казаха: Разпусни множеството, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място.

13 (K)Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те отвърнаха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен да отидем и да купим храна за всички тези хора?

14 (Защото имаше около пет хиляди мъже.) И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.

15 Те направиха така и накараха всички да насядат.

16 А Той взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.

17 И ядоха, и всички се наситиха; и вдигнаха останалите им къшеи – дванадесет коша.

Петър изповядва кой е Исус

18 (L)И когато Той се молеше насаме и учениците бяха с Него, ги попита: Според както говорят хората, Кой съм Аз?

19 (M)А те отговориха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; а други – Илия; трети пък – че един от старовременните пророци е възкръснал.

20 (N)Тогава им каза: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Божият Помазаник[a].

21 (O)А Той им заръча и заповяда да не говорят с никого за това, като каза:

22 (P)Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен.

Следване на Исус Христос

23 (Q)Каза още и на всички: Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.

24 Защото, който иска да спаси живота си[b], ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.

25 (R)Понеже каква полза за човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?

26 (S)Защото ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели.

27 (T)А ви казвам наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство.

Преображение

28 (U)И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли.

29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо.

30 И, ето, двама мъже говореха с Него; те бяха Моисей и Илия,

31 (V)които се явиха в слава и говориха за смъртта[c] Му, с която Му предстоеше да завърши[d]живота Си в Йерусалим.

32 (W)А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

33 И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Исус: Наставнико, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: за Теб една, за Моисей една и една за Илия, без да знае какво казва.

34 А докато казваше това, дойде облак и ги засени; и учениците се изплашиха, като влязоха в облака.

35 (X)И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят Син, Моят Избраник; Него слушайте.

36 (Y)И когато престана гласът, Исус остана сам. И те замълчаха и през онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели.

Изцелението на бесноватия младеж

37 (Z)А на следващия ден, когато слязоха от планината, посрещна Го голямо множество.

38 И, ето, един човек от множеството извика: Учителю, моля Ти се, погледни милостиво на сина ми, защото ми е единствено дете.

39 И, ето, прихваща го някакъв дух и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го разтерзава, едва го напуска.

40 Помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.

41 Исус отговори: Роде невярващ и развратен, докога ще съм с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.

42 И още докато се приближаваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му.

43 И всички се удивляваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на това, което правеше, Той каза на учениците Си:

Предсказание за съда

44 (AA)Вложете в ушите си тези думи: Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.

45 (AB)Но те не разбраха смисъла на тези думи; те бяха скрити от тях, за да не ги разберат; а се бояха да Го попитат за тези думи.

Спорът между учениците за първенство

46 (AC)И между тях възникна пререкание кой от тях ще бъде най-големият.

47 А Исус, като прозря мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си и им каза:

48 (AD)Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, Който Ме е изпратил; защото, който е най-малък между всички вас, той е най-голям.

„Който не е против вас, е на ваша страна“

49 (AE)А Йоан се обърна към Него и каза: Наставнико, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забранихме, защото не върви с нас.

50 (AF)А Исус му каза: Не му забранявайте; защото, който не е против вас, е на ваша страна.

На път за Йерусалим. Негостоприемството на самаряните

51 (AG)И когато се навършваха дните да бъде взет от света, Той тръгна по пътя към Йерусалим.

52 И изпрати пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят стая за Него.

53 (AH)Но там не Го приеха, защото имаше вид на пътник за[e] Йерусалим.

54 Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби както направи и Илия?

55 (AI)А Той се обърна и ги смъмра и каза: „Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси“.

56 (AJ)И отидоха в друго село.

Какви трябва да са последователите на Исус Христос

57 (AK)А като вървяха по пътя, един човек Му каза: Ще Те следвам, където и да идеш.

58 Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони.

59 (AL)А на друг каза: Върви след Мен. А той отвърна: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.

60 (AM)Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци, а ти иди и прогласявай Божието царство.

61 (AN)А друг каза: Ще дойда след Тебе, Господи, но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.

62 А Исус му каза: Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.

Footnotes

  1. 9:20 Гр. Христос.
  2. 9:24 Букв. душата си.
  3. 9:31 От гр. изхода.
  4. 9:31 Букв. изпълни.
  5. 9:53 От гр. лицето Му бе насочено към.

И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.

И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.

И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.

И в която къща влезете там седете, и от там тръгвайте <на път>.

И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си за свидетелство против тях.

И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха на всякъде.

А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;

други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.

И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.

10 И като се върнаха апостолите, разказаха на <Исуса> все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли на саме [в уединено място] до един град наречен Витсаида.

11 А множествата като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.

12 И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.

13 Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен, - да отидем ли и да купим храна за всички тия люде?

14 (Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.

15 Те сториха така и накараха всички да насядат.

16 А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.

17 И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.

18 И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм Аз?

19 А в отговор те рекоха: <Едни казват, че си> Иоан Кръстител; а други - Илия; трети пък, - че един от старовременните пророци е възкръснал.

20 Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.

21 А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:

22 Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

23 Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.

24 Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.

25 Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?

26 Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и <в славата> на Отца и на Своите ангели.

27 А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Божието царство.

28 И около осем дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Иоана и Якова, и се качи на планината да се моли.

29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му <стана> бяло <и> бляскаво.

30 И, ето двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,

31 които се явиха в слава и говореха за смъртта {Гръцки: - Изхода} Му, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.

32 А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

33 И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука: и нека направим три шатри, за Тебе една за Моисея една, и една за Илия без да знае какво дума.

34 И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.

35 И дойде из облака глас който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте.

36 И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.

37 И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.

38 И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.

39 И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.

40 И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.

41 Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.

42 И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.

43 И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко което правеше, Той рече на учениците Си:

44 Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.

45 Но те не разбраха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.

46 И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.

47 А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:

48 Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.

49 А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следва с нас.

50 А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.

51 И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.

52 И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.

53 Но не Го приеха, защото лицето Му беше <обърнато> към Ерусалим.

54 Като видяха <това> учениците Му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?

55 А Той се обърна и ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].

56 И отидоха в друго село.

57 А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.

58 Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.

59 А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.

60 Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.

61 Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.

62 А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.