Add parallel Print Page Options

Излекуване на слугата на стотника

(A)Когато Иисус завърши поученията Си към народа, който слушаше, влезе в Капернаум. Един стотник имаше слуга, когото много ценеше, а слугата беше на умиране. Като чу за Иисус, стотникът изпрати при Него юдейски стареи да Го помолят да дойде и да избави слугата му. Те дойдоха при Иисус и настойчиво Го молеха: „Човекът заслужава да му помогнеш, защото обича народа ни и синагогата той построи.“ Иисус тръгна с тях. А когато приближи вече къщата, стотникът изпрати при Него приятели да Му кажат: „Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми, затова и аз не се осмелих да дойда при Тебе. Но кажи една дума и слугата ми ще оздравее. Нали и аз съм човек, подчинен на по-висока власт, и имам войници, подчинени на мене. На един казвам: ‘Иди’ – и отива, на друг: ‘Ела’ – и идва; а на слугата си: ‘Направи това’ – и той го прави.“ Когато чу това, Иисус остана учуден от него; и като се обърна, рече на следващото Го множество хора: „Казвам ви, дори сред израилтяните не намерих толкова голяма вяра.“ 10 И когато онези, които бяха изпратени, се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.

Възкресяване на сина на вдовицата от Наин

11 На другия ден Иисус се отправи към един град, наречен Наин. С Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. 12 А когато се приближи до градските порти, тъкмо изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; с нея вървяха и много хора от града. 13 Когато Господ видя вдовицата, смили се над нея и ѝ рече: „Не плачи!“ 14 След това се приближи и се допря до носилката, носачите спряха и Той рече: „Момче, на тебе говоря, стани!“ 15 (B)Мъртвецът се надигна, седна и започна да говори, тогава Иисус го предаде на майка му. 16 И страх обзе всички, те славеха Бога и казваха: „Велик пророк се яви сред нас. Бог посети Своя народ.“ 17 И тези думи за Него се разнесоха по цяла Юдея и околностите ѝ.

Иисус Христос и Йоан Кръстител

18 (C)А учениците на Йоан му известиха за всичко, което се случи. Тогава Йоан повика двама от учениците си 19 и ги изпрати при Иисус да попитат: „Ти ли си Този, Който предстои да дойде, или друг да очакваме?“ 20 А те, като дойдоха при Него, рекоха: „Йоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: ‘Ти ли си Този, Който предстои да дойде, или друг да очакваме’?“ 21 Тъкмо тогава Той излекува мнозина от болести, недъзи и зли духове и на мнозина слепи дари зрение. 22 (D)В отговор Иисус им каза: „Идете и съобщете на Йоан това, което видяхте и чухте: слепи проглеждат и сакати прохождат, прокажени са очиствани и глухи започват да чуват, мъртви се възкресяват и на бедни се благовества. 23 Блажен е този, който не се съблазни заради Мене.“

24 Когато изпратените от Йоан си отидоха, Той започна да говори на народа за Йоан: „Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, разлюлявана от вятъра? 25 Или излязохте да видите човек, облечен в скъпи дрехи? Ето онези, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските дворци. 26 Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. 27 (E)Защото този е, за когото е писано: ‘Ето Аз изпращам пред лицето Ти Своя вестител, който ще приготви пътя пред Тебе.’

28 Казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк, по-голям от Йоан Кръстител. Но и най-малкият в Божието царство е по-голям от него.“

29 (F)И целият народ, дори и митарите, като чуха това, въздадоха слава на Бога, след като се бяха кръстили с кръщението на Йоан. 30 (G)А фарисеите и законоучителите, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха Божията воля за себе си.

31 И Господ рече: „На кого впрочем да уподобя хората от това поколение? И на кого те приличат? 32 Те приличат на деца, които стоят на площада и си подвикват едно на друго: ‘Свирихме ви, а вие не играхте; пяхме ви жални песни, а вие не плакахте’. 33 Защото дойде Йоан Кръстител – той нито хляб яде, нито вино пие, а казвате: ‘Бяс има’. 34 Дойде Синът човешки – ядеше и пиеше; а казвате: ‘Ето човек лаком и винопиец, приятел на митари и грешници’. 35 Но Божията премъдрост беше потвърдена от нейните дела.“

Иисус Христос и грешницата

36 (H)Един от фарисеите Го помоли да яде с него и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата. 37 А една жена в града, която беше блудница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастров съд с миро; 38 и като застана отзад, при нозете Му, плачейки, започна да облива със сълзи нозете Му и да ги изтрива с косите си, целуваше ги и мажеше с миро. 39 Като видя това, фарисеят, който Го бе поканил, си рече: „Ако Този беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се докосва до Него; защото тя е грешница.“ 40 А Иисус се обърна към него и рече: „Симоне, имам нещо да ти кажа.“ Той отвърна: „Кажи, Учителю!“ 41 Иисус рече: „Един лихвар имаше двама длъжници: единият му дължеше петстотин динария, а другият – петдесет. 42 Но понеже нямаха с какво да платят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне?“ 43 Симон в отговор каза: „Мисля, този, на когото повече е простил.“ А Иисус му рече: „Право отсъди.“ 44 И като се обърна към жената, рече на Симон: „Виждаш ли тази жена? Влязох в дома ти, ти вода за нозете не Ми даде, а тя със сълзи обля нозете Ми и с косите си ги изтри. 45 Ти целувка за поздрав не Ми даде, а тя, откакто влезе, не престана да целува нозете Ми. 46 Ти с елей не помаза главата Ми, а тя с миро помаза нозете Ми. 47 Затова ти казвам: прощават ѝ се многото грехове, защото много обикна, а на когото малко се прощава, той малко обича.“ 48 На нея пък рече: „Прощават ти се греховете.“ 49 (I)А сътрапезниците Му взеха да се питат: „Кой е Този, Който и грехове прощава?“ 50 (J)Тогава Иисус рече на жената: „Твоята вяра те спаси. Иди си с мир.“

След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха {Гръцки: В ушите на людете.}, <Исус> влезе в Капернаум.

А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.

И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и оздрави слугата му.

Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;

защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.

А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;

затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.

Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.

Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.

10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.

11 А скоро след това, <Исус> отиде в един град наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

13 И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.

14 Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.

15 И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И <Исус> го даде на майка му.

16 И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.

17 И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.

18 И учениците на Иоана му известиха за всичко това.

19 И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

20 И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.

22 Тогава в отговор им каза: Идете, и разкажете на Иоана това, което видяхте, и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.

23 И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.

24 А когато си отидоха изпратените от Иоана, <Исус> почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана.

25 Но какво излязохте да видите? човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.

26 Но какво излязохте да видите? пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

27 Това е оня, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ми пред Тебе".

28 Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.

29 (И всички люде и бирници, като чуха <това>, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.

30 А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).

31 А на какво да уподобя човеците от това поколение? и на какво приличат?

32 Те приличат на деца седящи на пазара, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме и не плакахте.

33 Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.

34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.

36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.

37 И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро.

38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.

39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

40 А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.

41 Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет.

42 И понеже нямаха <с какво> да <му> платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?

43 В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А той му рече: Право си отсъдил.

44 И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.

45 Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.

46 Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.

47 Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича.

48 И рече й: Прощават ти се греховете.

49 И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, Който и греховете прощава?

50 И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.