Лука 6
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Иисус Христос и съботата
6 (A)(B)Първата събота след втория ден на Пасха, Иисус минаваше през посевите; а учениците Му късаха класове, стриваха ги с ръце и ядяха. 2 Някои от фарисеите ги попитаха: „Защо вършите това, което не е позволено да се върши в събота?“ 3 (C)А Иисус им отговори: „Не сте ли чели какво извърши Давид, когато огладня сам той и онези, които бяха с него? 4 (D)Как влезе в Божия дом, взе хлябовете на предложението, яде и даде на онези, които бяха с него, макар че от тях никой освен единствено свещениците не бива да яде?“ 5 След това им каза: „Синът човешки е господар и на съботата.“
Изцеляване на човека с изсъхналата ръка
6 (E)В друга събота Той влезе в синагогата и започна да поучава. Там беше и един човек, на когото дясната ръка бе изсъхнала. 7 А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали ще излекува в събота, за да намерят обвинение против Него. 8 Но Той знаеше помислите им и рече на човека с изсъхналата ръка: „Стани и се изправи в средата.“ Той стана и се изправи. 9 Тогава Иисус им рече: „Питам ви: какво е позволено да прави човек в събота – добро или зло? Да спаси живот или да погуби?“ 10 И като ги огледа всички, каза на човека: „Протегни си ръката!“ Той така и направи; и ръката му стана здрава като другата. 11 (F)А те се изпълниха с ярост и обмисляха как да постъпят с Иисус.
Иисус Христос избира дванадесет апостоли
12 (G)През онези дни Той отиде на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога. 13 А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванадесет, които нарече и апостоли: 14 (H)Симон, когото нарече Петър, и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей, 15 Матей и Тома, Яков, син на Алфей, и Симон, наричан Зилот, 16 Юда, син на Яков, и Юда Искариот, който и стана предател.
Иисус Христос поучава и лекува
17 (I)И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място. Мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Юдея и Йерусалим и крайбрежието на Тир и Сидон 18 [a] бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си. Изцеляваха се и онези, които страдаха от нечисти духове. 19 И всеки от множеството хора искаше да Го докосне, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всички.
Блаженства и упреци
20 (J)А Той отправи поглед към учениците Си и каза: „Блажени сте вие, бедните, защото ваше е Божието царство.
21 Блажени сте вие, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени сте вие, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 (K)(L)Блажени ще бъдете, когато хората ви намразят, когато ви отлъчат, похулят и оклеветят името ви заради Сина човешки.
23 (M)Бъдете радостни тогава и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй постъпваха и техните предци с пророците.
24 Но горко на вас, богатите, защото вече сте си получили утехата.
25 Горко на вас, преситените сега, защото ще изгладнеете.
Горко на вас, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете.
26 Горко на вас, когато всички хора заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните предци с лъжепророците.
За любовта към враговете
27 (N)А на вас, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на онези, които ви мразят, 28 (O)благославяйте онези, които ви проклинат, и се молете за онези, които ви пакостят. 29 Ако някой те удари по бузата, обърни му и другата, ако някой ти отнеме дрехата, остави му и ризата. 30 На всеки, който проси от тебе, давай и който вземе нещо твое, не искай да ти го върне.
31 (P)И както искате да постъпват с вас хората, тъй и вие постъпвайте с тях. 32 Ако обичате онези, които ви обичат, каква награда очаквате? Защото и грешниците обичат онези, които ги обичат. 33 Ако правите добро на онези, които и на вас правят добро, каква награда очаквате? И грешниците правят същото. 34 Ако давате заем на онези, от които се надявате да си го получите, каква награда очаквате? И грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. 35 Но вие обичайте враговете си, правете добро и назаем давайте, без да очаквате да получите нещо обратно! И наградата ви ще бъде голяма: вие ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 Затова бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.
За осъждането и отношението към ближния
37 (Q)(R)Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъдени; прощавайте и ще ви се прости. 38 (S)Давайте и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.“
39 (T)Каза им и притча: „Нима може слепец слепеца да води? Нали и двамата ще паднат в ямата? 40 (U)Ученикът не стои по-високо от учителя си, но всеки, който се изучи, ще бъде като своя учител.
41 (V)Защо виждаш сламката в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око? 42 Или как можеш да кажеш на брат си ‘Нека, брате, извадя сламката от окото ти’, а сам не виждаш гредата в своето око? Лицемерецо, извади първо гредата от своето око и тогава ще видиш ясно как да извадиш сламката от окото на брат си.
Дървото се познава по плода
43 (W)Няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод. 44 Всяко дърво се познава по плода си, защото от тръни не берат смокини, нито от къпина късат грозде. 45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошото; защото от онова, което преизпълва сърцето, говорят устата му.
46 (X)И защо Ме зовете ‘Господи, Господи’, а не вършите, каквото казвам?
47 Всеки, който идва при Мене, слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа на кого прилича. 48 Той прилича на човек, който построи къща и който изкопа дълбоко и положи основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на къщата, но не можа да я разклати, защото бе основана върху камък. 49 А този, който слуша и не върши нищо, прилича на човек, който построи къща върху земята – без основи; и когато реката напря на къщата, тя веднага рухна и се срути напълно.“
Лука 6
1940 Bulgarian Bible
6 И една събота, [първата след втория <ден на пасхата>], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?
3 Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня той и <мъжете>, които бяха с него,
4 как влезе в Божия дом, взе присътствените хлябове и яде, даде и на ония, които бяха с него, които <хлябове> не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще <го> изцели, за да могат да Го обвинят.
8 Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? добро ли да прави или зло? да спаси ли живот, или да погуби?
10 И като ги изгледа всички, рече на <човека>: Простри ръката си. И той направи <така>; и ръката му оздравя.
11 А те се изпълниха с луда ярост, и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 През ония дни <Исус> излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 Симона, когото и нарече Петър, и брат му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея.
15 Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.
17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; <спряха се там> и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от тирското и сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 <тоже> и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват <от себе си> и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 Но горко на вас богатите; защото сте приели <вече> утехата си.
25 Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко <на вас>, които сега се смеете; защото ще жалеете и ще плачете.
26 Горко <на вас>, когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 На този, който те плесне по <едната> буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 Понеже ако обичате <само> ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 И ако правите добро <само> на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците правят същото,
34 И ако заемате <само> на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 Бъдете [прочее], милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки <ученик>, когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.
41 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият <човек> от злото <си съкровище> изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?
47 Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com