Add parallel Print Page Options

Възкресението на Иисус Христос

24 (A)В първия ден на седмицата[a] жените заедно с някои други дойдоха при гроба рано сутринта, като носеха приготвените благовония. Те намериха камъка отместен от гроба, но като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус. (B)И докато се чудеха на това, ето двама мъже се изправиха пред тях в бляскави дрехи. Те се уплашиха и сведоха очи към земята, но мъжете им рекоха: „Защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тук; Той възкръсна! Припомнете си какво ви бе казал, когато беше още в Галилея. (C)Каза ви, че Синът човешки трябва да бъде предаден в ръцете на грешници, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.“ Тогава те си спомниха думите Му.

И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте ученици и на всички останали. 10 Това бяха Мария Магдалина, Йоанна, Мария, майката на Яков, и другите с тях. Те разказаха за това на апостолите, 11 но техните думи им се сториха празни приказки и не им повярваха. 12 Но Петър стана и се затича към гроба. Когато се наведе, видя вътре само повивките и се върна учуден от станалото.

Иисус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус

13 (D)В същия ден двама от учениците Му отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим. 14 Те разговаряха помежду си за всичко онова, което се бе случило. 15 И докато разговаряха и обсъждаха помежду си, Сам Иисус се приближи и тръгна с тях. 16 Те Го виждаха, но не можеха да Го познаят. 17 А Той им рече: „Какви са тези думи, които вървешком разменяте помежду си, и защо сте тъжни?“ 18 Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори: „Ти ли си единственият чуждоземец в Йерусалим, който не е узнал какво стана тук през тези дни?“ 19 (E)И Той ги попита: „Какво?“ Те Му отговориха: „Това, което стана с Иисус от Назарет, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и целия народ, 20 как нашите първосвещеници и началници Го предадоха на смъртно наказание и Го разпънаха. 21 (F)А ние се надявахме, че Той е, Който ще избави Израил, но освен всичко друго, ето днес вече е третият ден, откакто стана това. 22 (G)Пък и някои жени от нашите ни слисаха. Те ходили рано на гроба 23 и не намерили тялото Му, и като дойдоха, разказваха, че им се явили ангели, които казвали, че Той е жив. 24 (H)Някои от нашите отидоха на гроба и заварили всичко тъй, както и жените казаха; но Него не видели.“ 25 (I)Тогава Той им рече: „О, неразумни, колко е трудно да повярвате в сърцата си на всичко, което са казали пророците. 26 Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?“ 27 И като започна от Мойсей и всичките пророци, обясни им казаното за Него в цялото Писание.

28 Вече бяха приближили селото, в което отиваха, и Той даваше вид, че иска да продължи пътя Си. 29 Но те Го задържаха, като казваха: „Остани с нас, понеже е привечер и денят превали.“ И Той влезе, за да остане с тях. 30 А когато Иисус седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи го и им раздаде. 31 Тогава им се отвориха очите и те Го познаха, но Той стана невидим за тях. 32 И те си казаха един на друг: „Не гореше ли у нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?“

33 В същия час станаха, върнаха се в Йерусалим и намериха събрани единадесетте и другите, които бяха с тях. 34 (J)Те казваха, че Господ наистина е възкръснал и се е явил на Симон. 35 А двамата споделиха за случилото се по пътя и как Го бяха познали, когато разчупваше хляба.

Иисус Христос се явява на апостолите в Йерусалим

36 (K)Докато те говореха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: „Мир ви нося!“ 37 (L)Смутени и изплашени, те помислиха, че виждат дух. 38 Но Той им рече: „Защо сте така смутени? Защо съмнения изпълват сърцата ви? 39 Погледнете ръцете и нозете Ми: Аз съм Същият. Пипнете Ме и вижте: духът няма плът и кости, а вие виждате, че имам.“ 40 И като каза това, показа им ръцете и нозете Си. 41 (M)Но понеже те от радост още не можеха да повярват и се чудеха, Той им рече: „Имате ли тук нещо за ядене?“ 42 Те Му дадоха късче печена риба и пчелен мед. 43 Той взе и яде пред тях.

44 (N)(O)(P)След това им рече: „Това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас – че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Мойсеевия закон, Пророците и Псалмите.“ 45 Тогава им просветли ума, за да разбират Писанията, 46 (Q)и им рече: „Тъй е писано и тъй трябваше да пострада Христос – да възкръсне от мъртвите на третия ден 47 (R)и да бъдат проповядвани в Негово име покаяние и опрощаване на греховете сред всички народи, като се започне от Йерусалим. 48 Вие сте свидетели на това. 49 (S)И Аз ще изпратя върху вас обещаното от Моя Отец. А вие стойте в град Йерусалим, докато се облечете в сила отгоре.“

Възнесение на Иисус Христос

50 Тогава Иисус ги изведе в околностите на Витания, вдигна ръцете Си и ги благослови. 51 (T)И докато ги благославяше, отдели се от тях и започна да се възнася към небето. 52 (U)А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост. 53 И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.

Footnotes

  1. 24:1 Има се предвид неделният ден, когато Иисус Христос възкръснал и който е първи поред от еврейската седмица.

24 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, <жените> дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.

И намериха камъка отвален от гроба.

И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.

И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.

И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а <мъжете> им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?

Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.

И спомниха си думите Му.

И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.

10 А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата <майка> и другите жени с тях, <които> казаха тия неща на апостолите.

11 А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.

12 А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните <сложени> отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии {Около 11 километра.} далеч от Ерусалим.

14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало.

15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

16 но очите им се удържаха да Го не познаят.

17 И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?

19 И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;

20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.

21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден откак стана това.

22 При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,

23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.

24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.

25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?

27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им <писаното> за Него във всичките писания.

28 И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.

29 Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.

31 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.

32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?

33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,

34 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.

35 Те пък разправиха <станалото> по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

36 И когато говореха за това, сам <Исус> застана посред тях и каза им: Мир вам!

37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

38 И Той им рече: Защо се смущавате? и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.

40 И като рече това, показа им ръцете и нозете Си.

41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?

42 И дадоха Му част от печена риба [и меден сок].

43 И взе та яде пред тях.

44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.

46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,

47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.

48 Вие сте свидетели на това.

49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе.

50 И ги заведе до <едно място> срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови

51 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.

52 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;

53 и бяха постоянно в храма [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].