Лука 24
Библия, ревизирано издание
Възкресението на Исус Христос
24 (A)А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, като носеха аромати, които бяха приготвили.
2 (B)И намериха камъка отвален от гроба.
3 (C)И като влязоха, не намериха тялото на Господ Исус.
4 (D)А докато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с ослепително облекло.
5 И обзети от страх, те наведоха лица към земята; а мъжете им казаха: Защо търсите Живия между мъртвите?
6 (E)Няма Го тук, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
7 (F)като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден на грешни човеци, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.
8 (G)И си спомниха думите Му.
9 (H)И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други.
10 (I)А това бяха Мария Магдалена, Йоанна и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите.
11 (J)А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.
12 (K)А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя саваните, положени отделно; и отиде у дома си, като се чудеше за станалото.
Исус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус
13 (L)И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия[a] от Йерусалим.
14 И те разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.
15 (M)И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
16 (N)но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят.
17 Той им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? И те се спряха натъжени.
18 (O)И един от тях, на име Клеопа, Му отговори: Нима само Ти ли си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни?
19 (P)И ги попита: Кое? А те му отговориха: Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ;
20 (Q)и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.
21 (R)А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил. И освен всичко това вече е трети ден, откакто стана това.
22 (S)При това и някои от жените измежду нас ни смаяха, като отишли рано сутринта на гроба
23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
24 (T)И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха всичко така, както казаха жените; а Него не видели.
25 (U)И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците!
26 (V)Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?
27 (W)И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.
28 (X)И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.
29 (Y)Но те Го задържаха и казаха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
30 (Z)И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде.
31 Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях.
32 И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?
33 И в същия час станаха и се върнаха в Йерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,
34 (AA)които казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.
35 Те пък разказаха за станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
Исус Христос се явява на апостолите в Йерусалим
36 (AB)И когато говореха за това, сам Исус застана между тях и им каза: Мир вам!
37 (AC)А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
38 И Той им каза: Защо се смущавате и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
39 (AD)Погледнете ръцете Ми и нозете Ми – Аз съм същият; пипнете Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.
40 И като каза това, им показа ръцете и нозете Си.
41 (AE)Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене?
42 И Му дадоха парче печена риба и меден сок.
43 (AF)И взе и яде пред тях.
44 (AG)Исус им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
45 (AH)Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията.
46 (AI)И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,
47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим.
48 Вие сте свидетели за това.
49 (AJ)И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре.
Възнесението на Исус Христос
50 (AK)И ги заведе до едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови.
51 (AL)И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето.
52 (AM)А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост;
53 (AN)и прекарваха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога.
Footnotes
- 24:13 Ок. 11 км.
Лука 24
1940 Bulgarian Bible
24 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, <жените> дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.
2 И намериха камъка отвален от гроба.
3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.
4 И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.
5 И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а <мъжете> им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?
6 Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.
8 И спомниха си думите Му.
9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.
10 А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата <майка> и другите жени с тях, <които> казаха тия неща на апостолите.
11 А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.
12 А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните <сложени> отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.
13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии {Около 11 километра.} далеч от Ерусалим.
14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало.
15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
16 но очите им се удържаха да Го не познаят.
17 И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?
19 И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;
20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден откак стана това.
22 При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,
23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.
25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?
27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им <писаното> за Него във всичките писания.
28 И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.
29 Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
31 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
34 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35 Те пък разправиха <станалото> по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
36 И когато говореха за това, сам <Исус> застана посред тях и каза им: Мир вам!
37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
38 И Той им рече: Защо се смущавате? и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.
40 И като рече това, показа им ръцете и нозете Си.
41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?
42 И дадоха Му част от печена риба [и меден сок].
43 И взе та яде пред тях.
44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.
46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,
47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.
48 Вие сте свидетели на това.
49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе.
50 И ги заведе до <едно място> срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови
51 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.
52 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;
53 и бяха постоянно в храма [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com