Add parallel Print Page Options

Предателството на Юда

22 (A)(B)Наближаваше празникът Безквасници, наречен Пасха. (C)А първосвещениците и книжниците търсеха как да погубят Иисус, защото се бояха от народа.

Тогава Сатаната влезе в Юда, наричан Искариот, който се числеше към дванадесетте ученици. И той отиде и се наговори с първосвещениците и водачите на стражата как да им Го предаде. Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари. Той им обеща и търсеше сгодно време да им Го предаде, но незабелязано от народа.

Тайната вечеря

(D)И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне. Тогава Иисус изпрати Петър и Йоан, като им рече: „Идете и пригответе пасхалната вечеря, която трябва да ядем.“ Те Го попитаха: „Къде искаш да я приготвим?“ 10 Той им отговори: „Ето щом влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Идете след него в къщата, където влезе, 11 и кажете на стопанина на къщата: ‘Учителят те пита: къде е стаята, в която ще ям пасхалната вечеря с учениците Си?’ 12 И той ще ви покаже голяма горна стая, постлана; там пригответе.“ 13 (E)Те отидоха и намериха всичко, както им бе казал, и приготвиха пасхалната вечеря.

14 (F)Когато настана часът, Иисус седна на трапезата заедно с дванадесетте апостоли; 15 и им рече: „От сърце пожелах да ям с вас тази пасхална вечеря, преди да пострадам. 16 Защото казвам ви, няма вече да я ям, докато тя не се извърши в Божието царство.“ 17 И като взе чашата, благодари и рече: „Вземете я и разделете помежду си; 18 защото казвам ви, няма да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.“ 19 И като взе хляб, благодари, разчупи го и им даде, казвайки: „Това е Моето тяло, което се дава за вас. Правете това за Мой спомен.“ 20 (G)Също и след вечерята, като взе чашата, рече: „Тази чаша е Новият завет, осветен с Моята кръв, която се пролива за вас.

21 (H)(I)Но ето ръката на онзи, който Ме предава, е с Мене на трапезата. 22 И тъй, Синът човешки отива, както е определено. Но горко на онзи човек, чрез когото бива предаден.“ 23 Тогава те започнаха да се питат помежду си, кой ще да е онзи от тях, който ще извърши това.

Спор за първенство сред учениците

24 (J)(K)А помежду им възникна спор кой от тях да бъде смятан за по-голям. 25 Иисус им рече: „Царете на езичниците са техни господари, а онези, които владеят, се наричат благодетели. 26 (L)Но при вас да не е така: нека по-големият между вас да бъде като по-малкия, а който началства, да бъде като онзи, който слугува. 27 Защото кой е по-голям: който седи на трапезата или който слугува? Не е ли онзи, който седи? А ето Аз съм сред вас, за да ви служа.

28 Но вие сте тези, които устояхте с Мене в Моите изпитания. 29 И както Моят Отец Ми завеща царство, така и Аз завещавам на вас – 30 (M)да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство. И ще седнете на престоли, за да съдите дванадесетте колена на Израил.“

Предсказание за отричането на апостол Петър

31 (N)(O)И Господ рече: „Симоне, Симоне! Ето Сатаната поиска да ви сее като пшеница. 32 Но Аз се молих за тебе да не отслабне вярата ти. И ти, когато отново се обърнеш към Мене, подкрепи братята си.“ 33 Той Му каза: „Господи, с Тебе съм готов да отида и в тъмница, и на смърт!“ 34 (P)Но Иисус му отговори: „Казвам ти, Петре, няма да пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.“

Подготовка на учениците за настъпващите събития

35 (Q)А на учениците рече: „Когато ви изпратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо?“ Те отговориха: „От нищо.“ 36 Тогава им рече: „Но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож. 37 (R)Защото, казвам ви, че написаното, което гласи: ‘И към престъпниците бе причислен’ – трябва да се изпълни върху Мене. Това, което се отнася до Мене, върви към своя край.“ 38 Те рекоха: „Господи, ето тук има два ножа.“ Той им отвърна: „Достатъчни са.“

Иисус Христос в Гетсиманската градина

39 (S)(T)И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина. След Него тръгнаха и учениците Му. 40 Като дойде на мястото, рече им: „Молете се да не попаднете в изкушение.“ 41 И Той се отдели от тях на един хвърлей камък и като коленичи, започна да се моли с думите: 42 (U)„Отче, да би поискал да отклониш от Мене тази чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.“ 43 И Му се яви ангел от небето, който Го подкрепяше. 44 Обзет от вътрешно страдание, още по-усърдно се молеше, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята. 45 Като стана от молитва, дойде при учениците Си и ги намери заспали от тъга. 46 И им рече: „Защо спите? Станете и се молете, за да не попаднете в изкушение!“

Залавяне на Иисус Христос

47 (V)(W)Докато Той още говореше, яви се тълпа, а пред нея вървеше един от дванадесетте, наричан Юда. Той се приближи към Иисус, за да Го целуне за поздрав; понеже такъв знак им бе дал: „Когото целуна, Той е.“ 48 А Иисус му каза: „Юда, с целуване ли предаваш Сина човешки?“ 49 Като видяха какво ще стане, тези, които бяха с Него, Му рекоха: „Господи, да ударим ли с нож?“ 50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. 51 Но Иисус отвърна: „Стойте! Спрете!“ И като се допря до ухото му, го изцели.

52 А на първосвещениците, на водачите на храмовата стража и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме хванете! 53 (X)Всеки ден бях с вас в храма и не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и властта на мрака.“

Отричане на апостол Петър

54 (Y)Като Го хванаха, поведоха Го и Го въвлякоха в дома на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч. 55 Когато накладоха огън сред двора и седнаха около него, и Петър седна между тях. 56 Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: „И този беше с Него.“ 57 Но той се отрече от Него и каза: „Жено, не Го познавам.“ 58 След малко друг един, като го видя, рече: „И ти си от тях.“ Но Петър отвърна: „Човече, не съм.“ 59 А като измина около час, друг някой взе да твърди: „Наистина, и този беше с Него, защото е галилеец.“ 60 Петър отвърна: „Човече, не зная какво говориш.“ И веднага, докато той още говореше, пропя петел. 61 (Z)Тогава Господ се обърна и погледна към Петър. И Петър си спомни думите, казани му от Господ: „Преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“ 62 И като излезе вън, горчиво заплака.

Обругаване на Иисус Христос

63 (AA)А мъжете, които държаха Иисус, взеха да Го ругаят и да Го бият. 64 И като закриха лицето Му, удряха Го и питаха: „Отгатни, кой Те удари?“ 65 И много други хули говореха против Него.

Иисус Христос пред синедриона

66 А когато се съмна, народните стареи, първосвещениците и книжниците се събраха и Го въведоха в техния синедрион 67 с думите: „Ако Ти си Христос, кажи ни!“ Той им отговори: „Ако ви кажа, няма да повярвате. 68 Ако пък ви попитам, няма да отговорите, нито ще Ме пуснете. 69 (AB)Но отсега Синът човешки ще седне отдясно на Божията сила.“ 70 Тогава всички рекоха: „И тъй, Ти ли си Синът Божий?“ Той им отговори: „Вие казвате – Аз съм.“ 71 А те рекоха: „Какво свидетелство ни трябва още? Ние сами го чухме от устата Му.“

22 А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.

И главните свещеници и книжниците обмисляха как да го умъртвят; защото се бояха от людете.

Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;

и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.

И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.

И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.

И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.

И прати <Исус> Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.

А те Му казаха: Где искаш да приготвим?

10 А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,

11 и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?

12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

13 И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам;

16 защото ви казвам, че няма <вече> да я ям докле се не изпълни в Божието царство.

17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;

18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

19 И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.

20 Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

21 Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

22 Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!

23 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.

24 Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.

25 А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.

26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.

27 Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.

28 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.

29 Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,

30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

31 [И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска <всички>, за да ви пресее като жито;

32 но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.

33 <Петър> Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.

34 А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.

35 И рече им: Когато ви пратих <без> кесия, без торба и <без> обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.

36 И рече им: Но сега, който няма <кесия>, нека я вземе, така и торба; и който няма <кесия>, нека продаде дрехата си и нека си купи нож;

37 защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. "И към беззаконници биде причислен" защото <писаното> за Мене <наближава> към <своето> изпълнение.

38 И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е.

39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.

40 И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.

41 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки:

42 Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.

43 И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.

44 И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:

46 Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.

47 Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.

48 А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

49 И тия, които бяха около <Исуса>, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?

50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,

51 А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.

52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата <стража> и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?

53 Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.

54 И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.

55 И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

56 И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.

57 А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.

58 След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.

59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.

60 А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.

61 И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

62 И излезе вън та плака горко.

63 И мъжете, които държаха< Исуса>, ругаеха Го и Го биеха,

64 и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай Кой Те удари.

65 И много други хули изговориха против Него.

66 И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:

67 Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;

68 и ако <ви> задам въпрос, не ще отговорите.

69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

70 И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие< право> казвате; защото съм.

71 А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? защото сами ние чухме от устата Му.