Лука 22
Библия, синодално издание
22 (A)Наближаваше празник Безквасници, наречен Пасха;
2 а първосвещениците и книжниците диреха, като как да Го погубят, защото се бояха от народа.
3 (B)И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от числото на дванайсетте.
4 И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите, как да им Го предаде.
5 Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари;
6 и той обеща, и търсеше сгодно време да им Го предаде не пред народа.
7 (C)И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне,
8 и прати Иисус Петра и Иоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем.
9 А те Му рекоха: де искаш да приготвим?
10 Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе,
11 и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си?
12 И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе.
13 Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата.
14 (D)И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него,
15 и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам,
16 (E)понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие.
17 И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си,
18 защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие.
19 (F)И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен.
20 Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива.
21 (G)Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата;
22 (H)прочее, Син Човеческий отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава.
23 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това.
24 А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям.
25 А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат;
26 а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува.
27 (I)Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник.
28 Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти,
29 и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство,
30 (J)за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви.
31 (K)И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница;
32 (L)но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си.
33 Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт!
34 (M)Но Той рече: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.
35 (N)И рече им: когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговориха: от нищо.
36 Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож;
37 (O)защото, казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: „и към беззаконници бе причислен“. Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва.
38 Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са.
39 (P)И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му.
40 (Q)А като дойде на мястото, рече им: молете се да не паднете в изкушение.
41 И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше,
42 като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.
43 И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше.
44 И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.
45 Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга;
46 и рече им: защо спите? станете и се молете, за да не паднете в изкушение.
47 (R)Докле още говореше Той, ето тълпа, а пред нея вървеше един от дванайсетте, наричан Иуда, който се приближи до Иисуса, за да Го целуне. Понеже такъв знак им бе дал: Когото целуна, Той е.
48 А Иисус му рече: Иудо, с целуване ли предаваш Сина Човечески?
49 Тия, които бяха с Него, като видяха, какво ще стане, рекоха Му: Господи, да ударим ли с нож?
50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо.
51 Отговори Иисус и рече: оставете, спрете се! И като се допря до ухото му, изцери го.
52 А на първосвещениците и началниците на храма и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете!
53 Всеки ден бивах с вас в храма, и не дигнахте ръка срещу Мене, но сега е ваше времето и властта на мрака.
54 (S)Като Го хванаха, поведоха и заведоха Го в дома на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч.
55 Когато накладоха огън сред двора и седнаха наедно, седеше и Петър между тях.
56 Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: и тоя беше с Него.
57 Но той се отрече от Него, като каза: жено, не Го познавам.
58 След малко друг един, като го видя, рече: и ти си от тях. Но Петър отвърна: човече, не съм.
59 А като се мина около час време, друг някой взе да твърди, като казваше: наистина, и тоя с Него беше, защото е галилеец.
60 Но Петър рече: човече, не зная, какво говориш. И веднага, докле още говореше той, петелът пропя.
61 (T)Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра, и Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
62 И като излезе вън, горко плака.
63 (U)Човеците, които държаха Иисуса, ругаеха Го и Го биеха;
64 и като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари?
65 И много други хули казваха против Него.
66 (V)А щом се съмна, събраха се стареите народни, първосвещениците и книжниците, и Го въведоха в синедриона си;
67 и казваха: ако си Ти Христос, кажи ни! Той им отговори: ако ви кажа, няма да повярвате;
68 ако ви пък и попитам, няма да Ми отговорите, нито да Ме пуснете;
69 (W)отсега Син Човеческий ще седне отдясно на Божията сила.
70 И всички рекоха: и тъй, Ти ли си Син Божий? Той им отговори: вие казвате, че съм Аз.
71 А те рекоха: какво свидетелство ни трябва още? ние сами чухме от устата Му.
Лука 22
1940 Bulgarian Bible
22 А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.
2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да го умъртвят; защото се бояха от людете.
3 Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;
4 и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.
5 И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.
6 И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.
7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.
8 И прати <Исус> Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.
9 А те Му казаха: Где искаш да приготвим?
10 А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,
11 и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?
12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.
13 И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.
14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.
15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам;
16 защото ви казвам, че няма <вече> да я ям докле се не изпълни в Божието царство.
17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;
18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.
19 И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.
20 Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.
21 Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.
22 Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!
23 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.
24 Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.
25 А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.
26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.
27 Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.
28 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.
29 Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,
30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.
31 [И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска <всички>, за да ви пресее като жито;
32 но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.
33 <Петър> Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.
34 А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.
35 И рече им: Когато ви пратих <без> кесия, без торба и <без> обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.
36 И рече им: Но сега, който няма <кесия>, нека я вземе, така и торба; и който няма <кесия>, нека продаде дрехата си и нека си купи нож;
37 защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. "И към беззаконници биде причислен" защото <писаното> за Мене <наближава> към <своето> изпълнение.
38 И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е.
39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.
40 И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.
41 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки:
42 Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.
43 И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.
44 И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:
46 Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.
47 Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.
48 А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?
49 И тия, които бяха около <Исуса>, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?
50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,
51 А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.
52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата <стража> и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?
53 Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.
54 И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.
55 И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.
56 И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.
57 А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.
58 След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.
59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.
60 А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.
61 И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
62 И излезе вън та плака горко.
63 И мъжете, които държаха< Исуса>, ругаеха Го и Го биеха,
64 и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай Кой Те удари.
65 И много други хули изговориха против Него.
66 И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:
67 Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;
68 и ако <ви> задам въпрос, не ще отговорите.
69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.
70 И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие< право> казвате; защото съм.
71 А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? защото сами ние чухме от устата Му.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com