Лука 2
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Раждането на Исус(A)
2 По това време император Август издаде заповед за преброяване на населението в цялата Римска империя. 2 Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия. 3 Всеки пътуваше до своя роден град, за да се запише.
4 Йосиф беше от рода на Давид [a] и затова се отправи от галилейския град Назарет към юдейския град Витлеем, родното място на Давид, 5 за да се запише там заедно с годеницата си Мария. Тя беше бременна 6 и докато бяха във Витлеем, дойде време да ражда. 7 Там Мария роди първородния си син. Тя го пови и го сложи да легне в една ясла, тъй като в хана нямаше място за тях.
Овчари научават за раждането на Исус
8 Недалеч в полето имаше няколко овчаря, които живееха навън и пазеха стадата си през нощта. 9 Един Господен ангел застана пред тях и Божията слава засия около тях. Овчарите изтръпнаха от страх. 10 Ангелът им каза: „Не се страхувайте! Нося ви добра вест, която ще зарадва всички хора. 11 Днес в града на Давид [b] се роди вашият Спасител – Христос [c] Господ. 12 Ето как ще го познаете: ще намерите бебе, повито и положено в ясла.“
13 Внезапно към ангела се присъедини многобройно небесно войнство, което славеше Бога с думите:
14 „Слава на Бога във висините,
а на земята мир между хората,
в които Бог намира
голяма радост!“
15 Когато ангелите се възнесоха обратно в небето, овчарите си казаха: „Да отидем във Витлеем и видим това, което се е случило и което Господ ни извести.“
16 И така, овчарите бързо отидоха там и намериха Мария, Йосиф и бебето, което лежеше в яслата. 17 Като видяха новороденото, те разказаха всичко, което ангелът им беше съобщил за детето. 18 И всички, които слушаха, се удивляваха на разказа на овчарите. 19 Мария скъта тези думи в сърцето си и непрестанно мислеше за тях. 20 А овчарите се върнаха при стадата си, славеха Бога и му благодаряха за всичко чуто и видяно; беше станало точно както ангелът им каза.
21 Когато детето навърши осем дни, то бе обрязано и го нарекоха Исус. Това име беше дадено от ангела още преди Мария да зачене.
Посвещаването на Исус
22 Когато дойде време за очистването им, както се изискваше от Моисеевия закон, Mария и Йосиф заведоха Исус в Ерусалим, за да го представят пред Господа, 23 понеже според Господния закон всеки първороден син трябва да бъде посветен на Господа. [d] 24 Йосиф и Мария трябваше съгласно Господния закон да направят жертвоприношение от две гълъбици или два млади гълъба. [e]
Симеон вижда Исус
25 В Ерусалим живееше човек на име Симеон, който беше праведен и благочестив. Той очакваше Бог да спаси Израел и Святият Дух беше с него 26 и му беше разкрил, че няма да умре, преди да е видял Господния Месия. [f] 27 Подбуден от Духа, Симеон отиде в храма точно когато Мария и Йосиф доведоха малкия Исус там, за да изпълнят предписанията на Моисеевия закон. 28 Симеон прегърна детето и благодари на Бога:
29 „Господи, сега слугата ти може
да умре в мир, както му обеща.
30 Защото с очите си видях
спасението ти,
31 което си приготвил
пред всички народи.
32 Той е светлина,
която ще просвети езичниците [g]
и ще прослави твоя народ Израел.“
33 Бащата и майката на Исус бяха смаяни от това, което чуха за сина си. 34 Тогава Симеон ги благослови и каза на Мария: „Това дете ще бъде причина за падането и въздигането на много хора в Израел и знамение, което ще бъде отхвърлено. 35 Мисли, скътани дълбоко в сърцата на хората, ще излязат наяве, а твоята душа ще бъде като пронизана с меч.“
Пророчеството на Анна
36 Имаше една пророчица Анна, дъщеря на Фануил от рода на Асир, която беше много възрастна. Тя живя със съпруга си седем години след като се омъжи, 37 а после остана вдовица до осемдесет и четиригодишна възраст. Тя никога не напускаше храма и ден и нощ служеше на Бога с пост и молитва. 38 Точно в този миг Анна се приближи и започна да благодари на Бога и да разказва за Исус на тези, които очакваха Бог да освободи Ерусалим.
Йосиф и Мария се връщат у дома си
39 Когато Йосиф и Мария изпълниха всичко, което Господният закон изискваше, те се върнаха в Галилея, в родния си град Назарет. 40 Детето растеше, ставаше все по-силно и по-мъдро и Божиите благословения бяха върху него.
Детството на Исус
41 Всяка година родителите на Исус ходеха в Ерусалим за празника Пасха. [h] 42 Когато той беше на дванадесет години, те отидоха там за празника, както обикновено. 43 Когато празничните дни свършиха, те си тръгнаха за вкъщи, но момчето Исус, незабелязано от родителите си, остана в Ерусалим. 44 Като си мислеха, че Исус е в групата на пътниците, Йосиф и Мария вървяха цял ден, преди да започнат да го търсят сред роднини и познати. 45 Когато не го откриха, те се върнаха да го търсят в Ерусалим. 46 След три дни го намериха в храма. Той седеше между учителите, слушаше какво говорят и им задаваше въпроси. 47 Всички, които го чуха, се удивиха на начина, по който разсъждаваше и отговаряше. 48 Родителите му се смаяха, като го видяха. Майка му го попита: „Сине, защо постъпи така с нас? Баща ти и аз бяхме много разтревожени и те търсехме.“
49 Исус им отговори: „Защо трябваше да ме търсите? Нима не знаехте, че трябва да бъда там, където е работата на моя Баща [i]?“ 50 Но те не разбраха значението на отговора му.
51 Исус се върна с родителите си в Назарет и им се подчиняваше. А майка му съхраняваше в сърцето си всички тези неща. 52 Исус израстваше, ставаше все по-мъдър и печелеше одобрението на Бога и хората.
Footnotes
- Лука 2:4 + Давид Цар на Израeл около 1000 г. пр. Хр.
- Лука 2:11 + Давид Цар на Израeл около 1000 г. пр. Хр.
- Лука 2:11 Христос Месията, „Помазаникът“ или Божият избраник.
- Лука 2:23 всеки … Господа Вж. Изх. 13:2,12.
- Лука 2:24 направят … гълъба Цитат от Лев. 12:8.
- Лука 2:26 + Месията „Помазаникът“ (Христос) или Божият избраник.
- Лука 2:32 + езичници По онова време евреите наричат всички останали хора езичници.
- Лука 2:41 + Пасха Важен свят ден за юдеите. Всяка година на този ден те ядат специално ястие, за да помнят, че Бог ги е избавил от робство в Египет по времето на Моисей.
- Лука 2:49 там … Баща Или: „в дома на моя Баща“
Лука 2
1940 Bulgarian Bible
2 А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена.
2 Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия.
3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.
4 И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),
5 за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна.
6 И когато бяха там, навършиха се дните й да роди.
7 И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.
8 И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.
9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.
10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.
11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.
12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.
13 И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:
14 Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.
15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.
16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Иосифа, и Младенецът лежащ в яслите.
17 И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.
18 И всички като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.
19 А Мария спазваше всички тия думи, и размишляваше за тях в сърцето си.
20 И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.
21 И като се навършиха осем дни <и трябваше> да обрежат <Детенцето>, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.
22 Като се навършиха и дните за очистването им, според Моисеевия закон, занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа,
23 (както е писано в Господния закон, че "всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свет на Господа"),
24 и да принесат жертва според казаното в Господния закон "две гургулици, и две гълъбчета".
25 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него.
26 Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен.
27 И по <внушението> на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус за да сторят за Него по обичая на закона,
28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: -
29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си;
30 Защото видяха очите ми спасението,
31 Което си приготвил пред всички люде;
32 Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил.
33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.
34 И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това <детенце> е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори;
35 да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.
36 Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си,
37 и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, <дето> нощем и денем служеше <Богу> в пост и молитва.
38 И тя, като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.
39 И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.
40 А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.
41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата.
42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,
43 и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.
44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.
45 И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.
46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.
47 И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума <Му> и на отговорите Му.
48 И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко защо, постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме.
49 А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?
50 А те не разбраха думата, която им рече.
51 И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.
52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
© 1995-2005 by Bibliata.com