Add parallel Print Page Options

Рождението на Иисус Христос

През онези дни излезе заповед от император Август – да се извърши преброяване по цялата земя. Това преброяване беше първото и стана, когато управител на Сирия беше Квириний. Затова всички се отправяха да се записват в своя град. Тръгна и Йосиф от галилейския град Назарет за Юдея, за града на Давид, наречен Витлеем, понеже беше потомък от Давидовия род, (A)за да се запише с Мария, сгодената за него жена, а тя очакваше дете. Когато те бяха там, дойде ѝ времето да роди. И роди своя първороден Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата.

В тази област имаше пастири, които нощуваха на полето, за да наглеждат нощем стадото си. И ето пред тях се яви Господен ангел и славата на Господа ги осия; и се изплашиха твърде много. 10 Ангелът им каза: „Не бойте се; ето благовестя ви голяма радост, предназначена за всички хора. 11 (B)Защото днес в града на Давид ви се роди Спасител, който е Христос Господ. 12 По това ще Го познаете: ще намерите Младенец да лежи повит в ясли.“ 13 И внезапно с ангела се появи многобройно войнство от небесни ангели, които хвалеха Бога с думите:

14 (C)„Слава на Бога във висините и на земята мир, между човеците благоволение!“

15 Когато ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един на друг: „Да идем до Витлеем и да видим това, което се е случило и което Господ ни извести.“ 16 Те веднага дойдоха и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца да лежи в яслите. 17 И като Го видяха, разказаха какво им бе възвестил ангелът за този Младенец. 18 Всички, които чуха, се учудиха на това, което им разказаха пастирите. 19 А Мария пазеше всички тези думи в сърцето си и размишляваше върху тях. 20 И пастирите се върнаха, славейки и хвалейки Бога за всичко, което чуха и видяха, както им беше казано.

21 (D)Когато се изпълниха осемте дена, за да бъде обрязан, дадоха Му името Иисус, посочено от ангела, преди Той да бъде заченат в утробата на майка Си.

Представяне на Иисус Христос в храма

22 А когато се изпълниха дните на очистването ѝ според Мойсеевия закон, донесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа, 23 (E)защото така е писано в закона Господен: всяко мъжко, което разтваря утроба, да бъде посветено на Господа – 24 (F)и да принесат жертва, две гургулици или две гълъбчета, според реченото в закона Господен.

25 По това време в Йерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благоговеен и чакаше утехата на Израил, и Светият Дух беше върху него. 26 На него бе предсказано от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Спасителя, изпратен от Господа. 27 Напътстван от Светия Дух, той дойде в Господния храм, когато родителите донесоха младенеца Иисус, за да извършат на Него обичая по закона, 28 взе Го на ръце, прослави Бога и каза:

29 „Сега, Владико, Твоят слуга може да си отиде в мир, както бе думата Ти; 30 (G)защото очите ми видяха спасението, 31 което Ти си приготвил пред всички народи – 32 (H)светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил.“

33 А Йосиф и майка Му се чудеха на думите, които се говореха за Него. 34 И Симеон ги благослови, като каза на Мария, майката на Иисус: „Ето Този Младенец ще е причина за гибел и въздигане на мнозина в Израил; и ще бъде предмет на противоречия, 35 за да се открият помислите на много сърца, а на тебе самата скръбта за Него ще прониже като меч душата ти.“

36 Тук беше и Анна – пророчица, дъщеря на Фануил, от Асировото племе, достигнала до дълбока старост. Тя бе проживяла с мъжа си седем години след моминството си 37 и сега, вдовица на около осемдесет и четири години, не се отделяше от храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем. 38 В това време тя се приближи, като славеше Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление на Йерусалим.

39 (I)Когато свършиха всичко според закона Господен, те се върнаха в Галилея, в своя град Назарет. 40 А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше върху Него.

Дванайсетгодишният Иисус в храма

41 (J)Всяка година родителите Му ходеха в Йерусалим за празника Пасха. 42 И когато Той стана на дванадесет години, те отидоха на празника в Йерусалим, както беше обичаят. 43 Когато изминаха дните на празника и тръгнаха да се завръщат, малкият Иисус остана в Йерусалим, но Йосиф и майка Му не забелязаха това. 44 Понеже мислеха, че Той върви заедно с техните спътници, те изминаха един ден път, като Го търсеха между роднини и познати. 45 И като не Го намериха, върнаха се в Йерусалим, за да го търсят. 46 След три дни Го намериха в храма да седи сред учителите, да ги слуша и да им задава въпроси. 47 Всички, които Го слушаха, се чудеха на разума и на отговорите Му. 48 Родителите Му, щом Го видяха, се смаяха и майка Му рече: „Сине, защо ни направи така? Ето баща Ти и аз се измъчихме да Те търсим!“ 49 Иисус им отвърна: „Защо сте Ме търсили? Не знаете ли, че Аз трябва да съм в дома на Моя Отец?“ 50 Но те не разбраха думите, които им каза. 51 Той тръгна с тях и дойде в Назарет. И живееше с тях в послушание. Майка Му съхраняваше всички тези думи в сърцето си. 52 (K)А Иисус растеше, преуспяваше в мъдрост, възраст и любов пред Бога и хората.

А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена.

Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия.

И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.

И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),

за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна.

И когато бяха там, навършиха се дните й да роди.

И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.

И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.

И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.

10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.

11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.

12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.

13 И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:

14 Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.

15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.

16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Иосифа, и Младенецът лежащ в яслите.

17 И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.

18 И всички като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.

19 А Мария спазваше всички тия думи, и размишляваше за тях в сърцето си.

20 И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.

21 И като се навършиха осем дни <и трябваше> да обрежат <Детенцето>, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.

22 Като се навършиха и дните за очистването им, според Моисеевия закон, занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа,

23 (както е писано в Господния закон, че "всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свет на Господа"),

24 и да принесат жертва според казаното в Господния закон "две гургулици, и две гълъбчета".

25 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него.

26 Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен.

27 И по <внушението> на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус за да сторят за Него по обичая на закона,

28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: -

29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си;

30 Защото видяха очите ми спасението,

31 Което си приготвил пред всички люде;

32 Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил.

33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.

34 И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това <детенце> е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори;

35 да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.

36 Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си,

37 и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, <дето> нощем и денем служеше <Богу> в пост и молитва.

38 И тя, като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.

39 И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.

40 А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.

41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата.

42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,

43 и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.

44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.

45 И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.

46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.

47 И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума <Му> и на отговорите Му.

48 И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко защо, постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме.

49 А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?

50 А те не разбраха думата, която им рече.

51 И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.

52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.