Add parallel Print Page Options

Притча за съдията и вдовицата

18 Иисус им показа с притча, че трябва винаги да се молят и да не падат духом, (A)като рече: „В един град имаше съдия, който нито от Бога се боеше, нито от човек се срамуваше. В същия град имаше една вдовица. Тя все идваше при него и казваше: ‘Защити ме от моя противник!’ Той дълго време не искаше, но после си рече: ‘Макар и от Бога да не се боя, и от човек да не се срамувам, понеже тази вдовица ми досажда, ще я защитя. Иначе постоянно ще идва да ме безпокои’.“ Тогава Господ рече: „Чуйте какво казва този неправеден съдия! А нима Бог ще се забави да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем? Казвам ви, ще ги защити много скоро! Но когато дойде Синът човешки, ще намери ли вяра на земята?“

Притча за митаря и фарисея

На онези пък, които бяха уверени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча: 10 „Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар. 11 Фарисеят застана и се молеше така в себе си: ‘Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедници, прелюбодейци, или като този митар, 12 (B)постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобивам.’ 13 А митарят стоеше назад. Той не смееше дори да повдигне очи към небето, а се удряше в гърдите и казваше: ‘Боже, бъди милостив към мене, грешника!’ 14 (C)Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан повече, отколкото онзи. Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъди въздигнат.“

Иисус Христос благославя децата

15 (D)Донасяха при Него и деца, за да положи ръка върху тях. Но учениците, като видяха това, ги възпираха. 16 Тогава Иисус повика децата и рече: „Оставете децата да идват при Мене и не им пречете. Защото на такива е Божието царство. 17 Истината ви казвам: който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него.“

За опасностите от богатството

18 (E)(F)Някакъв началник Го попита: „Учителю благ, какво да извърша, за да наследя вечен живот?“ 19 Иисус му рече: „Защо ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог. 20 (G)Знаеш заповедите: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не свидетелствай лъжливо, почитай баща си и майка си.“ 21 А той отговори: „Всичко това съм спазвал от младини.“ 22 (H)Като чу това, Иисус му каза: „Още едно не ти достига. Всичко, което имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето. Тогава ела и върви след Мене.“ 23 А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.

24 Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: „Колко мъчно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство! 25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“ 26 Като чуха това, рекоха: „А кой може да се спаси?“ 27 Иисус отговори: „Невъзможното за хората е възможно за Бога.“

28 Тогава Петър каза: „Ето ние оставихме всичко и Те последвахме.“ 29 (I)А Той им рече: „Истината ви казвам: няма никой, който е оставил къща, родители, братя, сестри, жена или деца заради Божието царство 30 и да не получи много повече в днешно време, а в идващия век – вечен живот.“

Трето предсказание за страданията и възкресението

31 (J)(K)И като повика при Себе Си дванадесетте ученици, Иисус им рече: „Ето отиваме в Йерусалим и ще се изпълни всичко, писано чрез пророците за Сина човешки. 32 (L)Защото ще Го предадат на езичниците, ще Го поругаят, ще Го оскърбят и оплюят, 33 ще Го бичуват и убият. И на третия ден ще възкръсне.“ 34 Но от това те нищо не разбраха. Тези думи бяха неясни за тях и те не знаеха за какво им говори.

Излекуване на слепия в Йерихон

35 (M)Когато Иисус се приближаваше към Йерихон, един слепец седеше край пътя и просеше. 36 И като чу да минава край него народ, той попита какво е това. 37 Казаха му, че Иисус от Назарет минава. 38 Тогава той извика: „Иисусе, Сине Давидов, смили се над мене!“ 39 Тези, които вървяха напред, го смъмриха да мълчи, но той още по-силно завика: „Сине Давидов, смили се над мене!“ 40 Иисус се спря и заповяда да го доведат при Него. А когато онзи се приближи до Него, го попита: 41 „Какво искаш да сторя за тебе?“ Той отвърна: „Господи, да прогледна.“ 42 (N)Иисус му рече: „Прогледни! Твоята вяра те спаси.“ 43 И той веднага прогледна и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, отдаде възхвала на Бога.

18 Каза им една притча как трябва всякога да се молят, да не ослабват, думайки:

В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе.

В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.

Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,

пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.

И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!

А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?

Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?

И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:

10 Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.

11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.

12 Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия.

13 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.

14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

15 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.

16 Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.

17 Истина ви казвам: Който не приеме, като детенце, Божието царство, той никак няма да влезе в него.

18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя за да наследя вечен живот?

19 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.

20 Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";

21 А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.

22 Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай.

23 И той, като чу това наскърби се много, защото беше твърде богат.

24 И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство, ония които имат богатство!

25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

26 А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?

27 А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.

28 А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.

29 А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща, или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,

30 който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот.

31 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим, и ще се изпълни, в Човешкия Син, всичко що е писано чрез пророците.

32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят, и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,

33 и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

34 Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.

35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.

36 И като чу, че минава народ, попита какво е това.

37 И казаха му, че Исус Назарянинът минава.

38 Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

39 А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

40 И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи попита го:

41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи да прогледам.

42 Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.

43 И той веднага прогледа, и тръгна веднага след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това въздадоха хвала на Бога.