Лука 14
Библия, синодално издание
14 Когато един съботен ден Той дойде в къщата на едного от фарисейските началници да яде хляб, ония, които бяха там, Го наблюдаваха;
2 и ето, застана пред Него един човек, болен от красник.
3 Иисус продума на законниците и фарисеите и рече: позволено ли е да се лекува в събота?
4 Те мълчаха. И като хвана болния, изцери го и отпрати.
5 След това им рече: кой от вас, ако осел или вол му падне в кладенец, няма веднага да го извади и в съботен ден?
6 И не можаха да Му отговорят на това.
7 А като забелязваше, как поканените избираха първите места, каза им притча:
8 (A)кога те покани някой на сватба, не сядай на предно място, да не би някой между поканените от него да бъде по-почетен от тебе,
9 и да не би тоя, който е поканил тебе и него, дойде и ти каже: отстъпи на тогова място; и тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място.
10 Но, кога бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та тоя, който те е поканил, като дойде, да ти каже: друже, премести се по-горе; тогава ще ти бъде чест пред насядалите с тебе;
11 (B)защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.
12 (C)А и на тогова, който Го бе поканил, рече: кога даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би да те поканят и те някога, и да получиш отплата.
13 Но, кога даваш гощавка, кани бедни, маломощни, хроми, слепи,
14 и ще бъдеш блажен, задето те не могат да ти се отплатят, понеже ще ти бъде отплатено, кога възкръснат праведните.
15 Като чу това един от насядалите с Него на трапезата, рече Му: блажен е, който ще яде хляб в царството Божие!
16 (D)А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина;
17 и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово.
18 И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме.
19 Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме.
20 Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда.
21 (E)И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.
22 И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.
23 И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
24 (F)Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани.
25 С Него вървеше множество народ, а Той се обърна и им рече:
26 (G)ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик;
27 (H)и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
28 Защото кой от вас, кога иска да съгради кула, не ще седне първом да пресметне разноските, дали има, каквото е нужно за доизкарването ѝ,
29 та, кога тури основите и не може да я доизкара, да не би някак да почнат да му се смеят всички, които гледат,
30 и да казват: тоя човек почна да строи, и не можа да доизкара?
31 Или кой цар, отивайки на война срещу друг цар, не ще седне да се посъветва първом, дали може с десет хиляди да противостои на оногова, който иде срещу него с двайсет хиляди?
32 Инак, докато е онзи още далеч, той ще проводи при него пратеници да моли за мир.
33 Тъй, прочее, всеки от вас, който се не отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик.
34 (I)Солта е добро нещо: но, ако солта изгуби сила, с какво ще бъде подправена?
35 Нито за земя, нито за тор е годна; изхвърлят я навън. Който има уши да слуша, нека слуша!
Лука 14
1940 Bulgarian Bible
14 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.
2 И ето, пред Него имаше някой си красничав човек.
3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?
4 А те мълчаха. И Той, като хвана <човека>, изцели го и го пусна.
5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той на часа да го извлече в съботен ден?
6 И не можаха да отговорят на това.
7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:
8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,
9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.
10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата.
11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.
12 Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.
13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;
14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с <какво> да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.
15 И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.
16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.
17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже <всичко> е вече готово.
18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.
19 Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.
20 А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.
21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.
22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.
23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и <колкото намериш> накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;
24 защото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми.
25 А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече:
26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да <я> доизкара?
29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват:
30 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.
31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет <хиляди>?
32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.
33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.
34 Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?
35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com