13 В същото време присъствуваха някои, които известиха на <Исуса> за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

² И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?

³ Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.

⁴ Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?

⁵ Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

⁶ Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

⁷ И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?

⁸ А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;

⁹ и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.

¹⁰ И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

¹¹ и ето една жена, която имаше дух, който й <беше причинявал> немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.

¹² А Исус, като я видя, повика я и рече й: Жено, освободена си от немощта си.

¹³ И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.

¹⁴ А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.

¹⁵ Но Господ в отговор му рече: Лицемери! в събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и го въвежда да го напоява?

¹⁶ А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е <държал> цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?

¹⁷ И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.

¹⁸ Каза, прочее: На какво прилича Божието царство? и на що да го уподобя?

¹⁹ Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.

²⁰ И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?

²¹ Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

²² И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше.

²³ И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А той им каза:

²⁴ Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,

²⁵ след като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.

²⁶ Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици си поучавал.

²⁷ А Той ще рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.

²⁸ Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.

²⁹ И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство.

³⁰ И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

³¹ В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди си оттук, защото Ирод иска да Те убие,

³² И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.

³³ Обаче трябва днес и утре и други <ден> да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.

³⁴ Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка <прибира> пилците си под крилете си, но не искахте!

³⁵ Ето, оставя се вам дома ви <пуст>; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен Който иде в Господното име.