Лука 1
Библия, синодално издание
1 Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития,
2 (A)както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, –
3 то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле,
4 за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил.
5 (B)В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името ѝ – Елисавета.
6 И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни.
7 Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст.
8 Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,
9 (C)по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади,
10 а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, –
11 тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник,
12 и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе.
13 А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан;
14 (D)и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му;
15 защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си;
16 и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог;
17 (E)и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.
18 И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.
19 Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това;
20 и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си.
21 И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма.
22 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням.
23 След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си.
24 След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:
25 тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.
26 А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,
27 (F)при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.
28 Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.
29 А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.
30 И рече ѝ Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;
31 (G)и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.
32 (H)Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;
33 (I)и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.
34 А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
35 (J)Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Светии ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.
36 Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;
37 защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.
38 Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.
39 И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин,
40 и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета.
41 Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата ѝ; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго,
42 извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!
43 И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ?
44 Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми.
45 И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.
46 (K)И рече Мариам: душата ми величае Господа,
47 и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,
48 задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;
49 задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;
50 (L)и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят;
51 (M)Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си;
52 (N)свали силни от престоли и въздигна смирени;
53 (O)гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо;
54 (P)взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, –
55 (Q)както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.
56 И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.
57 А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син.
58 И чуха съседите и роднините ѝ, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея.
59 На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му.
60 Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан.
61 И рекоха ѝ: няма никой в рода ти, който се нарича с това име.
62 И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат.
63 Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха.
64 И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога.
65 И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея.
66 Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него.
67 И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки:
68 (R)благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ
69 (S)и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение,
70 (T)(както възвести през устата на Своите свети от века пророци) –
71 спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят;
72 (U)за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, –
73 (V)клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец;
74 (W)за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни,
75 (X)безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си.
76 (Y)И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища,
77 и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им,
78 (Z)поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише,
79 за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.
80 А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.
Лука 1
1940 Bulgarian Bible
1 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития,
2 както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на <евангелското> слово,
3 видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред <за това>, почтени Теофиле,
4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.
5 В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.
6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.
7 И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.
8 И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред,
9 по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади.
10 И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.
11 И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар.
12 И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе.
13 Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан.
14 <Той> ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение.
15 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си.
16 И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог.
17 Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.
18 А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст.
19 Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.
20 И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.
21 И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма.
22 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням.
23 И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си.
24 А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше:
25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците <причината да> ме корят.
26 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет,
27 при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.
28 И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].
29 А тя много се смути от думата му, и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав.
30 И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.
31 И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.
32 Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.
33 Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.
34 А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?
35 И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди <от тебе>, ще се нарече Божий Син.
36 И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестият месец за нея, която се казваше неплодна.
37 Защото за Бога няма невъзможно нещо.
38 И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.
39 През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град,
40 и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета.
41 И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Светия Дух,
42 и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!
43 И от какво ми е тая <чест>, да дойде при мене майката на моя Господ?
44 Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.
45 И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа.
46 И Мария каза: - Величае душата ми Господа,
47 И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой.
48 Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове.
49 Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име.
50 И, през родове и родове, Неговата милост. Е върху ония които Му се боят.
51 Извърши силни <дела> със Своята мишца; Разпръсна <ония, които> са горделиви в мислите на сърцето си.
52 Свали владетели от престолите <им>. И въздигна смирени.
53 Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.
54 Помогна на слугата Си Израиля. За да помни <да покаже> Милост.
55 (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.
56 А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.
57 А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син.
58 И като чуха съседите и роднините й, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея.
59 И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име.
60 Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан.
61 И рекоха й: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.
62 И <запитаха> баща му със знакове, как би искал той да го нарекат.
63 А той поиска дъсчица и написа тия думи: Иоан е името му. И те всички се почудиха.
64 И на часа му се отвориха устата, и езикът му се< развърза>, и той проговори и благославяше Бога.
65 И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.
66 И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него.
67 Тогава баща му Захария се изпълни със Светия Дух и пророкува, казвайки:
68 Благословен Господ, Израилевият Бог, Защото посети Своите люде, и извърши изкупление за тях.
69 И въздигна рог на спасение за нас В дома на слугата Си Давида,
70 (Както е говорил чрез устата на светите Си от века пророци).
71 Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички които ни мразят,
72 За да покаже милост към бащите ни, И да спомни светия Свой завет,
73 Клетвата, с която се закле на баща ни Авраама.
74 Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни. Да Му служим без страх,
75 В светост и правда пред Него, през всичките си дни.
76 Да! и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; Защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него.
77 За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение Чрез прощаване греховете им,
78 Поради милосърдието на нашия Бог, С което ще ни посети зора отгоре,
79 За да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; Така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.
80 А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com