Левит 7
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
7 „Ето и закона за жертвата за вина; това е велика светиня. 2 Жертвата за вина трябва да се коли на мястото, където се коли всеизгарянето, и свещеникът да поръси с кръвта ѝ около жертвеника. 3 Той трябва да принася всичко, което е тлъсто: опашката, тлъстината, която обвива вътрешностите, 4 двата бъбрека и тлъстината по тях до хълбоците и булото на черния дроб, като я отдели заедно с бъбреците. 5 После свещеникът да изгори това на жертвеника за жертва на Господа; това е жертва за вина. 6 Всеки мъж от свещенически род може да яде от нея. Тя трябва да се яде на свято място; това е велика светиня.
7 (A)Да има един закон както за жертвата за грях, така и за жертвата за вина: тя принадлежи на свещеника, който извършва чрез нея очистването. 8 Който свещеник принася жертва за всеизгаряне на някого, кожата от всеизгарянето, което е принесъл, принадлежи на свещеника. 9 (B)И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, приготвен в тиган или тава, принадлежи на свещеника, който го е принесъл. 10 (C)И всеки хлебен принос, смесен с елей или сух, принадлежи по равен дял на Аароновите синове.
11 Ето и закона за мирната жертва, която се принася на Господа: 12 ако някой я принася от благодарност, тогава с благодарствената жертва да принесе безквасни хлябове, омесени с елей, безквасни питки, намазани с елей, пшенично брашно и кори, омесени с елей. 13 При благодарствена мирна жертва нека принесе като свой принос и квасен хляб. 14 От целия си принос да принесе едно от тези неща като принос за въздигане пред Господа; това да принадлежи на свещеника, който поръсва с кръвта на мирната жертва. 15 (D)Месото от неговата благодарствена мирна жертва да изяде в деня, когато се принася, да не оставя нищо от него до сутринта.
16 Ако някой принесе жертва чрез оброк или доброволен принос, да се яде в деня, в който се принася; а каквото остане от нея, може да се яде и на другия ден; 17 а каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгори на огъня. 18 (E)Но ако се изяде нещо от месото на мирната жертва на третия ден, тя няма да бъде благоприятна и няма да се зачете на онзи, който я принася; това е осквернение и онзи, който яде от нея, ще приеме грях върху себе си.
19 Ако това месо се допре до нещо нечисто, да не се яде, а да се изгори на огън; а от неоскверненото месо може да яде всеки, който е чист. 20 Но онзи, който яде от месото на мирната жертва за Господа и приеме нечистотата върху себе си, да бъде изтребен сред народа си. 21 Също и онзи, след като се е допрял до нещо нечисто – до човешка нечистота, нечисто животно или до каквато и да била нечиста гнусота, яде от месото на мирната жертва за Господа, да бъде изтребен сред народа си.“
22 И Господ каза още на Мойсей: 23 „Заповядай на израилтяните: ‘Да не ядете никаква тлъстина – нито от вол, нито от овца, нито от коза. 24 Тлъстината от умряло или от разкъсано от звяр животно може да се употребява за всичко, но не трябва да я ядете; 25 защото който яде тлъстина от животно, принесено в жертва на Господа, ще бъде изтребен сред народа си. 26 (F)И никъде в жилищата си да не ядете кръв – било от птица или от животно. 27 (G)Всеки, който яде каквато и да е кръв, ще бъде изтребен сред народа си’.“
28 Господ каза още на Мойсей: 29 „Заповядай на израилтяните: ‘Който принася мирна жертва на Господа, да принесе част от мирната жертва като принос на Господа; 30 с ръцете си да я принесе в жертва на Господа. Да донесе тлъстината с гръдната част, като ги представи по обичая пред Господа. 31 Свещеникът да изгори тлъстината върху жертвеника, а гръдната част принадлежи на Аарон и на синовете му. 32 Също и дясната плешка от мирните ви жертви давайте на свещеника като принос за възношение. 33 Който от Аароновите синове принася кръвта от мирната жертва и тлъстината, на него принадлежи като дял дясната плешка. 34 Защото Аз взимам от мирните жертви на израилтяните гръдната част, принесена по обичая пред Господа, и въздигнатата плешка и ги давам на свещеника Аарон и на синовете му като вечен дял от Израилевите потомци. 35 Това е делът от Господните приноси за Аарон и синовете му в деня, когато застанат пред Господа да свещенодействат, понеже са помазани. 36 Този дял Господ заповяда да им се дава в деня, когато ги помаза. Той е тяхно вечно право за поколенията им’.“
37 Това е законът за всеизгарянето, за хлебен принос, жертва за грях, жертва за вина, жертва за посвещение и за мирна жертва, 38 който Господ даде на Мойсей на планината Синай, когато заповяда на израилтяните да принасят на Господа своите приноси в Синайската пустиня.
Левит 7
1940 Bulgarian Bible
7 Ето и законът за приноса за престъпление; той е пресвет.
2 На мястото, гдето колят всеизгарянето, да закалят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтара наоколо.
3 От него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите,
4 двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците);
5 и свещеникът да ги изгори на олтара за жертва чрез огън Господу; това е принос за престъпление.
6 Всеки от мъжки пол между свещеническите <семейства> да го яде; на свето място да се яде; той е пресвет.
7 Както е приносът за грях, така е и принос за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде.
8 А който свещеник принася някому <приноса за> всеизгаряне, тоя свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл.
9 И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася.
10 А всеки хлебен принос, омесен с дървено масло или сух, да бъде на всичките Ааронови синове, по равен дял на всекиго.
11 Ето и законът за примирителната жертва, която ще се принася Господу:
12 ако я принесе някой за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити омесени с дървено масло, и безквасни кори намазани с масло, и пити от чисто брашно омесени с масло.
13 А, освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб.
14 И от приноса си да принесе по едно от всички <тия неща> принос за издигане пред Господа; това да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителния принос.
15 И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който се принася; да не оставя той от него до утринта.
16 Но ако жертвата на приноса е обречена, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който принася жертвата си; и каквото остане от него, да се яде на другия ден;
17 но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря в огън.
18 И ако се изяде нещо от месото на примирителната жертва на третия ден, то оня, който я принася, не ще бъде приет, нито ще му се счете жертвата; отвратителна ще бъде; и оня човек, който би ял от нея, да носи беззаконието си.
19 Месото, до което би се допряло нечисто нещо, да се не яде; в огън да се изгаря; а от <неоскверненото> месо да яде всеки, който е чист;
20 но оня човек, който, като има нечистота на себе си, яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
21 Също и оня човек, който би се допрял до нечисто нещо, до човешка нечистота, или до нечисто животно, или до каква да било нечиста гнусота, и яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
22 Господ още говори на Моисея, казвайки:
23 Говори на израилтяните, като речеш: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо нито от овца, нито от коза.
24 Тлъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка <друга> нужда; но никак да не ядете от нея.
25 Защото, който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън Господу, тоя човек, който би ял от нея, ще се изтреби измежду людете си.
26 И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно.
27 Всеки човек, който би ял каква да е кръв, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
28 Господ още говори на Моисея, казвайки:
29 Говори на израилтяните, като речеш: Който принася примирителна жертва Господу, нека донесе приноса си Господу от примирителната си жертва.
30 Със своите ръце да донесе Господните чрез огън приноси; да донесе тлъстината с гърдите, щото гърдите да се движат за движим принос пред Господа.
31 А свещеникът да изгаря тлъстината на олтара; обаче гърдите да бъдат на Аарона и на синовете му.
32 И дясното бедро да давате на свещеника като принос за издигане от примирителните си жертви.
33 Който от Аароновите синове принесе кръвта на примирителния принос и тлъстината, да има дясното бедро за свой дял.
34 Защото Аз взех от израилтяните, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия, и дадох ги на свещеника Аарона и на синовете му за тяхно вечно право от израилтяните.
35 Това е делът от Господните чрез огън приноси за Аарона и за синовете му, поради помазването им, в деня когато представи <синовете> си, за да свещенодействуват Господу,
36 който дял Господ заповяда да им се дава от израилтяните в деня, когато ги помаза. Това е <тяхно> вечно право във всичките им поколения.
37 Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещаванията и за примирителната жертва,
38 който Господ заповяда на Моисея на Синайската планина, когато заповяда на израилтяните да принасят приносите си Господу, в Синайската пустиня.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com