Add parallel Print Page Options

Плач за предстоящо бедствие

Слово на Господа, което беше отправено към Йоил, син на Ватуил:

„Изслушайте това, старци, и внимавайте, всички земни жители: такова нещо ставало ли е във ваши дни или в дните на предците ви? Разказвайте за него на децата си; а децата ви да разказват на своите деца, а техните деца – на следващото поколение:

(A)Скакалци изпоядоха недоизяденото от гъсеници, червеи и бръмбари.

(B)Изтрезнейте, пияници, плачете всички, които се опивате с вино, и ридайте за новото вино, което се отнема от устата ви! (C)Защото срещу Моята земя потегли за битка силен и безброен народ; зъбите му – лъвски зъби, а челюстите му – като на лъвица. (D)Той опустоши Моята лоза и пречупи смокинята Ми, обели я до голо и я захвърли; клоните ѝ станаха бели.

Плачи, както млада жена, препасана с вретище, плаче за младия си съпруг! Престанаха да се принасят мирни жертви и възлияния в дома на Господа; плачат свещениците, служителите Господни. 10 Опустошено е полето, тъгуват нивята, защото житото е поразено. Изчезна новото вино, свърши маслиновото масло.

11 Земеделците са в отчаяние, лозарите ридаят за пшеницата и ечемика, защото цялата жътва по нивите е пропаднала. 12 (E)Лозата изсъхна, смокинята повехна; нарът, палмата и ябълката – всички дървета в полето изсъхнаха; затова и радостта сред хората изчезна.

13 Облечете се с вретище и плачете, свещеници! Ридайте, служители на олтара! Влезте и прекарайте нощта във вретища вие, служители на моя Бог! Защото няма вече мирни жертви, нито всеизгаряния в дома на вашия Бог. 14 (F)Определете свещен пост, подгответе богослужение, призовете старците и всички жители на тази страна в дома на Господа, вашия Бог – и отправете молитви към Господа. 15 (G)О, какъв ден! Ето денят Господен приближи: той ще дойде като гибел от Вседържителя. 16 Нали пред нашите очи отнеха храната, веселието и радостта от дома на нашия Бог?

17 Посевът изгни под буците, житниците запустяха, хамбарите са порутени, защото няма вече жито. 18 Как стене добитъкът, мучат говедата, защото няма паша за тях; мъчат се и стадата дребен добитък.

19 Призовавам Тебе, Господи, защото огън запали степните пасища, пожар изгори всички дървета в полето. 20 Даже и дивите животни се надяват на Тебе, защото водните потоци пресъхнаха и огънят запали пасищата в степта.

Господното слово, което дойде към Иоила Фатуилевия син:

Слушайте това, старци, И дайте ухо, всички жители на земята: Ставало ли е <такова нещо> във вашите дни Или в дните на бащите ви?

Разкажете това на чадата си, И чадата ви <нека го разкажат> на своите чада, И техните чада на друго поколение.

Каквото остави лапачът, изпояде го скакалецът; И каквото остави скакалецът, изпояде го изедникът; И каквото остави изедникът, изпояде го пръгът.

Изтрезнейте, пияници, та плачете, И лелекайте, всички винопийци, за новото вино; Защото се отне от устата ви.

Понеже на земята Ми възлезе народ Силен и без брой, Чиито зъби са лъвови зъби, И който има кътни зъби като на лъвица.

Опустоши лозата Ми И сломи смоковниците ми; Обели я съвсем и я хвърли; Пръчките й се обелиха.

Плачи като <сгодена> девица опасана с вретище За мъжа на младостта си.

Хлебният принос и възлиянието престанаха От дома Господен; И свещениците, служителите Господни, жалеят

10 Запустя полето, жалее земята; Защото се загуби житото, Изсъхна новото вино, дървеното масло е слабо,

11 Посрамете се, земеделци, и лелекайте, лозари, За пшеницата и за ечемика; Защото жетвата на нивата се изгуби.

12 Лозата изсъхна и смоковницата повехна; Нарът, палмата и ябълката, Дори всичките полски дървета изсъхнаха; И радостта изчезна измежду човешките чада.

13 Опашете се с вретище и плачете, свещеници; Лелекайте, служители на олтара; Дойдете, нощувайте във вретище, Служители на моя Бог; Защото хлебният принос и възлиянието са удържани От дома на вашия Бог.

14 Осветете пост, свикайте тържествено събрание, Съберете старейшините и всичките жители на страната В дома на Господа вашия Бог, И извикайте към Господа.

15 Уви за <оня> ден! Защото денят Господен наближи, И ще дойде като гибел от Всесилния.

16 Не отне ли се храната пред очите ни, Веселието и радостта от дома на нашия Бог?

17 Семената изсъхнаха под буците си, Житниците запустяха, Хранилищата се съсипаха, Защото житото изсъхна.

18 Как пъшка добитъкът! Скитат се чердите говеда Защото нямат пасбище; Да! изгинаха стадата овце

19 Господи, към Тебе викам; Защото огънят изпояде пасбищата на целината, И пламъкът изпогори всичките полски дървета.

20 Даже и полските животни задъхвайки <поглеждат> към Тебе; Защото пресъхнаха водните потоци, И огън изпояде пасбищата на целината.