Add parallel Print Page Options

Снагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее.

Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро.

Read full chapter