Add parallel Print Page Options

Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

Read full chapter