Add parallel Print Page Options

39 Знаеш ли времето, когато скалните кози раждат, и забелязал ли си кога елените са в родилна болка? Можеш ли да преброиш месеците на тяхната бременност? И знаеш ли времето, когато раждат? Те се превиват, раждат своите малки, освобождават се от болките. Техните рожби заякват, порастват на воля, отиват и не се връщат при тях.

Кой е дал свобода на дивия осел? Кой е развързал връзките на степния осел, на който съм дал пустинята за дом и солната степ – за жилище. Той се присмива на градския шум, не чува гласа на подкарващия го, претърсва планините, своята паша, и търси всякаква зеленина.

Ще поиска ли дивият бик да ти служи и ще пренощува ли на твоите ясли? 10 Можеш ли да привържеш дивия бик с въже към браздата? Ще разорава ли нивата след тебе? 11 Ще се довериш ли на него, понеже силата му е голяма, и ще разчиташ ли в работата си на него? 12 Ще му повярваш ли, че ще се върне при поникналото зърно и ще го донесе на твоето място за вършеене?

13 Женската на щрауса маха с криле радостно, но може ли да лети с тях като щъркела? 14 Тя оставя яйцата си на земята и в горещия пясък ги съгрява, 15 но забравя, че крак може да ги смаже и диво животно да ги стъпче. 16 (A)Сурова е към малките си, като да не са нейни, и не се страхува, че трудът ѝ може да е напразен. 17 Защото Бог е пожелал да не ѝ даде мъдрост и не я е надарил с разум. 18 Затича ли се нависоко, тя се присмива на коня и на ездача му.

19 Ти ли даде сила на коня и украси неговата шия с грива? 20 Можеш ли да направиш той да скача като скакалец? Неговото величествено пръхтене всява страх. 21 Той рови с крак долината и се радва, благодарение на силата си отива срещу оръжие. 22 Надсмива се на страха и не се плаши, и не се стъписва пред меч. 23 Над него звънти колчан и бляскат копия. 24 В порив на луд бяг налапва пръст, при звука на тръба не остава спокоен. 25 Щом като прозвучи тръба, почва да цвили и отдалеч усеща битката, гръмовния глас на князете и бойния вик.

26 Чрез твоя ли разум хвърчи соколът и разперва крила на юг? 27 По твоя ли дума орелът се издига нависоко да свие своето гнездо? 28 Той живее на скала и обитава зъбера ѝ и канарите. 29 Оттам си съглежда храна и очите му гледат надалече. 30 (B)Малките му се хранят стръвно, пият кръв; където има трупове, там е и той.“

39 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

<Когато> се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат <вече> при тях.

Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на <тоя> плах бежанец,

За който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на <този, който го> кара.

Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да <го> събере в гумното ти?

13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

14 Защо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа <за опасности:>

17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

21 Копае <с крак> в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

23 Тула по <страната му> трещи, <И> лъскавото копие, и сулицата.

24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва <от радост>.

25 Щом <свири> тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, <И> простира крилата си към юг?

27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините?

28 Живее по канарите, и <там> се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите <места>.

29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.