Йов 37
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
37 „И от това трепери сърцето ми и трепка от мястото си. 2 (A)Слушайте, слушайте бушуването на гласа на Бога, трясъка, който излиза от устата Му. 3 Той го разгръща по цялото небе да гърми, а светкавицата Си – до краищата на земята. 4 След Него реве гърмът, гърми с мощния Му глас. Той не задържа светкавицата, когато се чуе Неговият гръм. 5 (B)Бог гърми с чудния Си глас, върши велики дела, които не разбираме. 6 Защото Той казва на снега: ‘Падай на земята!’, и на проливния дъжд властно: ‘Изливай се още по-силно!’ 7 Той слага печат върху ръката на всеки човек, за да знаят Неговите дела. 8 Тогава звярът отива в убежището си и си остава в леговището. 9 От юг идва буря, от север – студ. 10 (C)От Божието духване се образува лед и широката водна повърхност се втвърдява. 11 И с влага натоварва облаците и облаците пръскат светкавиците Му. 12 И според замислите Му те тръгват насам-натам, за да изпълнят Неговата заповед по краищата на земята, 13 било за наказание на земята Му или за милост – така ги изпраща.
14 Ти, Йов, вслушай се в това, стой и размишлявай за Божиите чудеса! 15 Знаеш ли как Бог се разпорежда с тях, как се появява светкавица от Неговия облак? 16 Разбираш ли как висят облаците – това чудо на Всесъвършения в знанието? 17 Ти, който се потиш в дрехата си от жеги, когато земята притихне при южния вятър, 18 (D)ти ли разпростря с Него облаците, твърди като излято метално огледало? 19 Научи ни какво да Му кажем! Поради помрачение нищо не можем да представим. 20 Ще Му бъде ли казано: ‘Аз искам да говоря?’ Би ли казал някой, че би искал да загине? 21 А сега светлината не се вижда, макар тя ярко да блести зад облаците, но след като вятър премине и ги прочисти. 22 От север идва златното влияние, а Бог е Сам обкръжен с величие, което внушава благоговение. 23 Всемогъщият е непостижим. Велик е по сила, по съд. Богат на справедливост, Той не угнетява. 24 Нека поради това хората да благоговеят пред Него и Той да бъде почитан от всички мъдри по сърце!“
Йов 37
1940 Bulgarian Bible
37 Да! поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата <Му>.
8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
9 От помещението си иде бурята, И студът от <ветровете> що разпръскват <облаците>.
10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо,
13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
15 Разбираш ли как им налага Бог <волята Си>. И прави светкавицата да свети от облака Му?
16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? -
17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния <вятър>.
18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
19 Научи ни що да Му кажем, <Защото> поради невежество {Еврейски: Тъмнината.} ние не можем да наредим <думите си>.
20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, <Като зная че>, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
21 И сега <човеците> не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
22 Та е дошло златозарно сияние от север; <А как ще погледнат на> Бога, у Когото е страшна слава!
23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните {Еврейски: Мъдрите в сърце.}.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com