Add parallel Print Page Options

Речи на Елиуй

Въведение

32 Когато тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото в своите очи той беше прав, разпали се гневът на Елиуй, син на Варахиил, вузитец от Рамовия род. Той се разгневи на Йов, понеже този изкарваше себе си прав пред Бога, а гневът му се разпали против тримата му приятели затова, че не намериха отговор, но обвиняваха Йов. Елиуй чакаше, докато Йов говореше, понеже всички бяха по-стари от него. Когато Елиуй видя, че тримата мъже не знаят какво да отговорят, гневът му се разпали.

Негодуванието на Елиуй

Тогава Елиуй, син на Варахиил, вузитец, в отговор каза: „Аз съм млад на години, а вие сте стари. Затова се сдържах боязливо да изявя пред вас моите познания. (A)Аз си казвах: ‘Нека дните говорят и нека многолетието поучава на мъдрост.’ Все пак у човека има дух и диханието на Всемогъщия го вразумява. Възрастните не са винаги мъдри, правото не разбират само старците. 10 Затова казвам: изслушайте ме! Ще ви съобщя мнението си.

11 Ето чаках вашите думи, вслушвах се в умните ви мисли, докато търсехте точни думи. 12 С внимание ви проследявах и ето никой не се противопостави на Йов и никой от вас не отговори на думите му. 13 Не казвайте: ‘Намерихме мъдростта: нека Бог го опровергае, а не човек.’ 14 Ако той би отправил думите си към мене, не щях да му отговоря с вашите думи.

15 Смутени стоят, не отговарят вече. Свършиха се думите им. 16 Трябва ли да чакам, понеже те не говорят, стоят и повече не отговарят? 17 Ще отговоря и аз от своя страна. Така и аз ще изявя това, което зная, 18 понеже съм пълен с мисли и Божият дух у мене напира. 19 Ето вътрешността ми е като неотпушено вино, готова е да се пръсне като нови мехове. 20 Нека говоря и ще си поема въздух, ще отворя устните си и ще отговоря. 21 Няма да гледам на лице и никого няма да лаская, 22 защото не умея да лаская: иначе моят Творец би ме наказал веднага.“

32 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.

Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога;

тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да <му> намерят отговор.

А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото <другите> бяха по-стари от него.

Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.

Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.

Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.

Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.

Не че <човеците> са велики, <за това> ще са и мъдри, Нито че са стари, <за това> ще разбират правосъдието.

10 Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.

11 Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;

12 Внимателно ви слушах, И, ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;

13 За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.

14 Понеже той не е отправял думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.

15 Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.

16 А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?

17 Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.

18 Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.

19 Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.

20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.

21 Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.

22 Защото не зная да лаская; <Иначе> Създателят ми би ме отмахнал веднага.