Add parallel Print Page Options

Клетвата на Йов

31 (A)„Договор сключих с очите си да не поглеждам девица. Но каква ми е участта от Бога свише и какво е наследството ми от Всемогъщия от висините? Бедствието не е ли за нечестив човека и злото не е ли за злосторника? Бог не видя ли моите пътища и не изброи ли моите стъпки?

Ако съм постъпвал с лъжа и ако моят крак е бързал към измама, нека ме претеглят на точни везни и Бог ще установи моята невинност. Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя и ако сърцето ми е следвало очите ми, и по дланите ми се е залепило петно, нека сея, а друг да яде и нека потомците ми да бъдат изкоренени.

(B)Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си, 10 нека жена ми да мели за друг и нека други да се надвесват над нея, 11 защото това е безчестие и е беззаконие, което се наказва от съд; 12 защото е огън, който изяжда до преизподнята и би изгорил всичко, което ми принадлежи.

13 Ако не зачитах правата на слугата си и на слугинята си, когато са имали спор с мене, 14 какво щях да правя, ако Бог би се надигнал срещу мене, и ако Той би ме наказал, какво можех да Му отговоря? 15 (C)Нали Този, Който ме е създал в утробата на майка ми, Същият е създал всички ни в майчина утроба?

16 Отказвал ли съм да изпълня просбата на бедни и оставях ли очите на вдовица да линеят? 17 Самичък ли съм изяждал своя залък и не е ли ял от него и сирак? 18 Защото от младини е расъл той с мене като с баща и от утробата на майка си съм го водел. 19 Ако виждах някой загубен без дреха и осиромашал без връхна дреха, 20 не ме ли е благославяло неговото потомство и не е ли бил стоплян с вълна от моите агнета? 21 Ако съм издигал ръката си срещу сирак, понеже съм видял подкрепа при портите, 22 нека рамото ми се отдели от гърба и нека горната част на ръката ми се откъсне от лакътя, 23 тъй като наказанието от Бога ме плаши: пред Неговото величие не бих устоял.

24 (D)Взимал ли съм златото за своя опора и казвал ли съм на чисто злато: ‘Ти си мое упование?’ 25 Ако съм се радвал, че богатството ми беше голямо и че моята ръка толкова много е спечелила, 26 (E)ако гледах слънцето как блести и луната как величествено върви, 27 прелъстих ли се тайно в сърцето си и поднесе ли се ръката ми на устата ми за целувка – 28 това щеше да е също престъпление за наказване от съдия, защото бих се отрекъл от Бога във висините.

29 (F)Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, когато го постигаше нещастие? 30 Не, аз не позволявах на своята уста да съгреши, с проклятие да търси гибелта на неговия живот. 31 Не казваха ли хората от шатрата ми: ‘Кой ли не се е насищал от неговите месни гозби?’ 32 Чужд човек не нощуваше на улицата, вратата ми беше отворена за всеки пътник. 33 Ако бях скривал като човек своите простъпки, бях прикривал в гърдите си своята вина, 34 понеже съм се боял от голямото множество, плашел съм се от подигравката на роднините, тогава щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата. 35 Ах, би ли имало някой, който да ме чуе! Това е моята последна дума: нека Всемогъщият да ми отговори! И нека този, с когото споря, напише отговора на свитък. 36 Наистина, бих искал да го нося на рамо, да го навия като венец на главата си. 37 Щях да известя на Бога броя на крачките си, щях да се приближа без страх до Него като към княз.

38 Ако нивите ми са викали срещу мене и браздите им са се оплаквали от мене, 39 ако безплатно съм ял добива им и бях причинявал грижи на стопаните, 40 нека вместо жито да растат бодили и вместо ечемик – бурени.“

Край на думите на Йов.

31 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

(<Но> нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако се е залепило петно на ръцете ми,

То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?

16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от вишния Бог.

29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да искам живота му с проклетия); -

31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

32 (Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето <виж> тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И <да имах акта> {Еврейски: Книга.} който противникът ми е написал!

36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да <се> приближа при него-);

38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.