Йов 3
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Диалози между Йов и тримата му приятели
Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия
3 (A)(B)След това Йов отвори уста и прокълна деня на раждането си.
2 Йов заговори с думите: 3 „Да бъде заличен денят, в който съм роден, и нощта, в която рекоха: ‘Зачена се момче!’ 4 Нека този ден потъне в мрак; Бог от висините да не се погрижи за него и да не изгрее над него светлина! 5 Да го погълнат тъмата и смъртната сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него като от ден, помрачен от буря! 6 А онази нощ – тъмнина да владее над нея, да не се числи към дните на годината, да не влезе в числото на месеците! 7 Ето онази нощ да бъде безлюдна; никакво веселие да не влезе в нея! 8 Да я прокълнат тези, които кълнат дните, тези, които са способни да разбудят левиатана! 9 Да потъмнеят нейните звезди – зорници при нейния изгрев; нека тя чака светлината, но такава да не блясва, и нека не види първите лъчи на зората, 10 задето не затвори дверите на майчината ми утроба; тогава тя би скрила скръбта от очите ми!
11 (C)Защо ли не умрях, когато се раждах, защо не издъхнах при излизане от утробата? 12 Защо ли ме прие скутът на майка ми? Защо ли ме откърмиха нейните гърди? 13 (D)Тогава щях да лежа и почивам и щях да спя, несмущаван от нищо, 14 (E)при царе и велможи – съветници земни, които издигаха за себе си гробници, 15 или при князе, които имат злато и домове, пълни със сребро. 16 (F)Като пометнато зарито да бях се поминал, както дечицата, които не са видели светлина! 17 Там злодеите престават да вилнеят, там почиват изнурените. 18 Там затворниците са свободни от грижи и не слушат гласа на надзирателя. 19 Малки и големи там са едно и също и робът е свободен от господаря си.
20 Защо Бог дава на страдалеца светлина и живот – на огорчените душевно? 21 (G)Те очакват смъртта, а я няма, търсят я повече, отколкото скрито имане. 22 Те биха се зарадвали до възторг, биха ликували, че са намерили гроб. 23 (H)За какво Бог дава светлина на човек, чийто път е закрит и пред когото Той е поставил преграда? 24 (I)Преди залък хляб да хапна, въздишам горчиво и стенанията ми се леят като вода, 25 защото се ужасявах от ужаса и ето – той ме постигна. От което се боях, то ме и връхлетя. 26 Няма за мене мир, ни покой, няма утеха: настъпи безпокойство.“
Йов 3
1940 Bulgarian Bible
3 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
2 Иов, проговаряйки, рече: -
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, <в която> се каза, роди се мъжко.
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
10 Защото не затвори вратата на <майчината ми> утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 Защо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
21 Които копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
23 <Защо се дава видело> на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com