Йов се обръща към Бога. Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила

29 Тогава Йов продължи своето слово и каза: ² „О, да бях, както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше, ³ когато светилото Му светеше над главата ми и под Неговата светлина вървях спокойно в мрака; ^4 (A)когато бях в зрелите си години и Божията закрила беше над моята шатра; ⁵ когато Всемогъщият беше още с мене и моите деца ме заобикаляха; ^6 (B)когато моите стъпки се обливаха с мляко и от маслиновите дървета по скалите се лееха за мене потоци масло! ^7 (C)Когато излизах пред градските порти и заемах мястото си на площада, ⁸ видеха ли ме младите, отдръпваха се, а старите ставаха и стояха прави, ⁹ князете се спираха да говорят и поставяха длан пред устата си, ¹⁰ гласът на първенците се сдържаше и езикът им прилепваше към небцето им. ¹¹ Когато някой ме чуваше с ухото си, облажаваше ме, видеше ли ме с око, прославяше ме, ^12 (D)защото спасявах бедния, който викаше за помощ, и сирака, който си нямаше човек да му помогне. ¹³ Благословението на изоставения идваше върху мене и на сърцето на вдовица давах радост. ^14 (E)Справедливостта беше моето красиво облекло. Нея раздавах, тя ми беше като наметало и покривало на главата. ¹⁵ Аз бях очи за слепия и крак за сакатия, ¹⁶ баща бях за сиромаси и внимателно проучвах тъжбата на този, когото не познавах. ^17 (F)На беззаконника чупех челюстите и изтръгвах от зъбите му заграбеното. ¹⁸ Казвах си: ‘В гнездото си ще почина и дните ми ще бъдат много – като пясъка; ¹⁹ коренът ми ще е открит за водата, и росата ще нощува в клоните ми, ²⁰ славата ми няма да остарее с мене, лъкът ми е здраво в ръката ми!’

²¹ Слушаха ме и чакаха, и мълчаливо очакваха моя съвет ²² След думите ми те не отговаряха нищо, речта ми се стичаше върху тях като капки. ^23 (G)Очакваха ме като ранен дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд. ^24 (H)Усмихвах им се, когато бяха унили, и светлото ми лице не помрачаваха. ²⁵ Определях им пътя, седях като цар сред войска и ги ръководех като утешител на плачещи.“