Add parallel Print Page Options

Силните не питат за Божията воля

24 Защо Всемогъщият знае времената, а онези, които Му се уповават, не виждат дните Му за въздаяние? (A)Преместват межди, грабят стада и ги пасат като свои; от сираци откарват осел, от вдовица вземат в залог вол; сиромаси изтикват от пътя, притеснените по земята са принудени да се крият. Ето като диви осли в пустиня те потеглят на своята работа, като търсят плячка; в степта се оглеждат за хляб за децата си. Жънат остатък по полето на негодници, берат остатъка грозде в лозето на нечестив човек; (B)нощуват голи без връхна дреха и на студ без завивка; прогизнали са от проливен планински дъжд и останали без убежище, се притискат към скали; откъсват сираче от майчина гръд, на сиромаха вземат в залог връхната дреха.

10 Бедните обикалят голи без дреха и гладни мъкнат снопове на богати; 11 изстискват маслиново масло между стени, като нямат камъни за изстисквачка, тъпчат в лин и жадуват. 12 В града човеци охкат и душата на смъртно ранените надава вик, а Бог не обръща внимание.

Срещу враговете на светлината

13 (C)И други са врагове на светлината, не знаят пътищата ѝ, не минават по пътеките ѝ. 14 Призори става убиецът, убива сиромах и беден, а нощем обикаля крадецът. 15 (D)И окото на прелюбодееца изчаква здрача. Той си казва: „Ничие око няма да ме види“, и забулва лице. 16 В тъмнината се промъкват в домовете, денем се прибират и не искат да знаят за светлината. 17 За тях денят почва, когато е тъмнина, понеже знаят ужаса на смъртната сянка.

Бог ще ги погуби

18 Леко ще бъде отвлечен такъв по водната повърхност, проклет е неговият дял от земя и няма да поеме по пътя към лозята. 19 Жега и суша ще ги ограбят, подобно на снежна вода, така и преизподнята ще погълне грешника. 20 Нека майчина утроба го забрави; нека се храни с него червеят, помен да не остане от него, нека беззаконникът падне като дърво.

21 Такъв угнетява бездетната, нераждалата и на вдовица не прави добро. 22 Все пак Бог помага на силните; те стават, когато вече не са уверени за живота си, 23 дава им сигурност, така че имат подкрепа, и Неговите очи бдят над техните пътища. 24 Те се издигат високо и ги няма; пропадат и загиват като всички, и ще бъдат изрязани като върховете на класовете. 25 Не е ли така? Кой би ме наказал за лъжа? Кой би обърнал думата ми в нищо?

24 Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му <за съд?>

Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно <от тях>.

Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.

Жънат фуража в нивата, <за да го ядат>. И берат лозата на неправедника;

Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

<Други> грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

11 Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

13 <Други> са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

18 Бърже се <отвличат> по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат <вече> към пътя за лозята.

19 <Както> сушата и топлината поглъщат водата от снега, <Така> и преизподнята грешните.

20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

21 Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,

22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

23 <Бог> им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.

24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички <други> си отиват, И отсичат се както главите на класовете.

25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?