Йов 23
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Да бих могъл да намеря Бога!
23 Тогава Йов в отговор каза: 2 „Дори и днес моята жалба прозвучава горчиво и Неговата ръка тегне върху стенанието ми. 3 О, да знаех къде да Го намеря и как бих могъл да достигна до Неговия престол! 4 Пред Него бих изложил своето дело и устата си бих изпълнил с доказателства. 5 Бих желал да узная отговора, който би ми дал, и бих разбрал това, което би ми казал. 6 Би ли се съдил с мене с всички сили? Не! Поне да би ме изслушал. 7 Тогава праведният би спорил с Него и в съдебния си спор бих бил освободен.
8 (A)Но ето обръщам се напред – няма Го, назад – не Го виждам; 9 наляво ли върши нещо – не виждам, свия ли надясно – не съзирам, 10 (B)тъй като Той знае всички мои пътища. Изпита ли ме, ще изляза чист като злато. 11 (C)Моят крак се придържа здраво към Неговите стъпки; запазвах Неговия път и не се отклонявах. 12 От заповедта на устата Му не отстъпвах; Неговото слово запазвах в сърцето си. 13 (D)Той сам решава – кой ще Го отклони? Каквото Той пожелае, извършва. 14 Така Той ще изпълни това, което е решил за мене; и Той има много подобни замисли за мене. 15 (E)Затова се боя пред Неговото лице; помисля ли – плаша се от Него. 16 Бог ме обезсърчи и Всемогъщият ме уплаши, 17 понеже не изчезнах, и мрак закрива пред мене Неговото присъствие.“
Йов 23
1940 Bulgarian Bible
23 А Иов в отговор рече:
2 И днес оплакването ми е горчиво; Раната ми е по-тежка от въздишането ми.
3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи.
5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
7 Тогава <би станало явно, че> един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
8 <Обаче>, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,
9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
12 От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
13 Но Той е на един <ум>, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.
16 Защото <сам> Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат <думите ми>, Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com