Add parallel Print Page Options

Йов повторно отговаря на Софар. Временното благополучие на нечестивите и възмездието им

21 В отговор Йов каза: „Изслушайте внимателно речта ми; това да замести вашите утешения. Потърпете ме, а аз ще говоря, а след като поговоря, тогава ми се присмивайте. Нима към човек е отправена жалбата ми? А как да не загубя търпение? Обърнете към мене лица, ужасете се и поставете ръка на устата си, щом само си спомня – ужасявам се и трепет обзема тялото ми. (A)Защо нечестивите живеят, достигат старост, дори стават много силни? Потомството им е с тях, пред лицето им, и младочките им са пред очите им. Къщите им тънат в благоденствие и не знаят страх, и няма Божий бич върху тях. 10 Бикът им покрива и не изхвърля напразно, кравата им ражда и не помята. 11 Оставят дечицата си на свобода като стадо и ето те скачат радостно. 12 (B)Пеят високо при съпровод на тимпани и цитри и се веселят при звуци на флейти. 13 В благополучие прекарват дните си и спокойно слизат в преизподнята. 14 (C)Но те казват на Бога: ‘Махни се от нас!’, и още: ‘За Твоите пътища ние не искаме да знаем нищо! 15 Какво е Всемогъщият, за да Му служим? И каква ни е ползата, ако Му се молим?’ 16 Ето не е ли в техните ръце благополучието им? Нека бъде далеч от мене този начин на мислене у нечестивите!

17 (D)Често ли светилникът на нечестивите гасне и ги връхлетява нещастие, а Той в гнева Си им отрежда страдания? 18 (E)Често ли те биват като сламка пред вятъра и като плява, понасяна от вихрушка? 19 Бог пази ли за децата му неговото нещастие? Нека Той въздаде на него самия, за да разбере той това! 20 Нека очите му видят такова бедствие и нека сам той пие от гнева на Всемогъщия. 21 Защото какво го е грижа за дома му след неговото отминаване, когато отброените му месеци изтекат? 22 Но Бога ли ще учим на знание, когато Той съди и ангелите? 23 Един умира в щастие, напълно спокоен и доволен; 24 изобилна е маста по неговите бедра и костите му са напоени с мозък. 25 А друг умира с огорчено сърце, без да е вкусил добро. 26 Но в праха те ще лежат заедно и червеи по тях ще плъпнат.

27 Ето аз зная вашите помисли и намерения, които сте замислили против мене. 28 Нали вие казвате: ‘Къде е домът на велможата и къде е шатрата – жилище на нечестивите?’ 29 Разпитвайте пътувалите и се запознайте с тяхното свидетелство, 30 че в ден на нещастие злодеецът бива пощадяван, но е отвеждан настрана до деня за погубване. 31 Кой ще му каже в лицето истината за неговия път? И за това, което е извършил, кой ще му въздаде? 32 С почит го съпровождат до гробищата и се грижат за гроба му. 33 Буците пръст от долината на погребението стават за него сладки; след него върви цяла тълпа, а тези, които са отишли преди него, са неизброими. 34 Как тогава желаете да ме утешавате с празни мисли? Вашите отговори се оказват лъжа.“

21 Тогава Иов в отговор рече:

Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

Погледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.

Само да си наумя <тия въпроси> ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

Защо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.

Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,

11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.

12 Пеят при <музиката на> тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

13 Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

15 Що е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?

16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! <Бог им> разпределя болезни в гнева Си.

18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

19 <Думате>: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. <По-добре> нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

21 Защото какво наслаждение от дома си има <нечестивият> след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им <примери>, -

30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата <си>.

33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.

34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава <само> лъжа?