Add parallel Print Page Options

Втора реч на Софар. Нетрайното щастие и наказанието на нечестивите

20 В отговор Софар Наамец каза: „И така, моите мисли ме принуждават да отговоря, тъй като силно съм развълнуван. Обиден укор чух за мене, но духът на моя разум ме подбужда да възразя. Не знаеш ли ти това, че от прадревни времена, откакто Бог е поставил човек на земята, тържеството на нечестивите е кратковременно и радостта на нечестивия човек трае само миг? Макар до небесата да се извиси гордостта му и главата му да се докосне чак до облаците, той ще изчезне за вечни времена, подобно на нечистотията му. Тези, които са го виждали, ще ахнат: ‘Къде е той?’ (A)Като сън ще отлети и няма да го намерят, и ще изчезне като нощно видение. Очи, които са го видели, няма вече да го видят и мястото му вече няма да го съгледа. 10 Синовете му ще просят при бедните и децата му ще върнат заграбеното богатство. 11 Телесните му части са още пълни със силата на младостта му, но с него тя ще легне в пръстта.

12 Ако и да е сладко злото за устата му и той го крие под езика си, 13 пази го и не го оставя, а го държи в устата си – 14 то във вътрешностите му тази негова храна ще се превърне в отрова от кобра в тялото му. 15 Той е гълтал богатство, но ще го избълва: Бог ще го изтръгне от неговото тяло. 16 Отрова от усойница смуче той; езикът на пепелянка ще го умъртви. 17 (B)Няма вече радостно да гледа потоци от масло, нито реки, пълни с мед и мляко. 18 Придобитото ще върне, без да му се наслаждава; съобразно богатството му ще дойде и неговата разплата – такъв няма да се зарадва. 19 Защото той потискаше, изоставяше бедни, заграбваше къщи, които не беше строил, 20 нямаше покой вътре у себе си, затова и богатствата му няма да го спасят.

21 От лакомията му нищо не убягваше, затова и благоденствието му ще е нетрайно. 22 При пълно изобилие той ще изпадне в нужда; ръцете на всички обидени ще се надигнат срещу него. 23 Ще стане тъй: за да напълни корема му, Бог ще изсипе върху му яростта на Своя гняв и ще направи стрели да завалят като дъжд върху му, по неговото тяло. 24 Ако се спаси от желязното оръжие, меден лък ще го прониже. 25 Ще извлече стрелата и ще излезе от тялото, но би излязла с бляскавия си връх от жлъчката му. Смъртен ужас ще го обхване. 26 (C)Пълна тъмнина е подготвена за него; ще го гори от никого нераздухван огън, който ще погълне последния човек в шатрата му. 27 Небесата ще разкрият беззаконието му и земята ще въстане против него. 28 Ще рухне благосъстоянието на дома му като разляна вода в деня на гнева Му. 29 (D)Ето участта на нечестивия човек, отредена от Бога, и определеното му от Всемогъщия!“

20 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:

Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

Чух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,

Пак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?

Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

11 Костите му са пълни със <съгрешенията на> младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,

13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще <се обърне> във вътрешностите му.

15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази <нищо> от това, което му е най-мило;

21 <Понеже> не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

23 Когато се кани да напълни корема си, <Бог> ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато <още> яде.

24 Когато бяга от желязното оръжие, <Стрелата на> медния лък ще го прониже.

25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван <от човек> ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него.

28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на <Божия> гняв ще се разпилее.

29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.