Йов 19
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Йов повторно отговаря на Вилдад. Молба за състрадание и вяра в живия Изкупител
19 В отговор Йов каза: 2 „Докога ще огорчавате душата ми и ще ме измъчвате с думи? 3 Ето вече десет пъти[a] ме посрамвате и не ви е срам да се отнасяте зле с мене. 4 Даже ако наистина съм съгрешил, грешката засяга лично мене. 5 Ако ли искате да се превъзнасяте спрямо мен и да ме укорявате за моя позор, 6 знайте, че Бог ме повали и в мрежата Си ме обгърна. 7 (A)Ето аз викам: ‘Насилие!’, и никой не ми отговаря, викам за помощ, а съд няма. 8 Пътя ми Бог прегради и не мога да премина, пътеките ми Той обгърна с тъма. 9 Отне от мене славата ми и сне венеца от главата ми. 10 Отвсякъде ме е съкрушил и аз отминавам; и надеждата ми изтръгна Той като дърво от корен. 11 (B)Той разпали гнева Си против мене и ме причисли към Своите врагове. 12 Неговите войнства настъпиха заедно, прокараха срещу мене път и се разположиха на стан около шатрата ми.
13 (C)Братята ми се отдалечиха от мене и моите познати странят от мен. 14 Далеч останаха моите сродници и моите доверени хора ме забравиха. 15 Гостувалите в моя дом и слугините ми ме презират като чужденец, външен станах в техните очи. 16 Викам слугата си, той не откликва; аз самият трябва да го моля. 17 Дъхът ми опротивя на жена ми и станах противен за своите сродници. 18 Дори малките деца ме презират: когато се появя, те ме одумват. 19 (D)От мене се отвращава най-близкият ми кръг от приятели и тези, които аз обичах, се обърнаха против мене. 20 Станах кожа и кости; косите ми се оголиха като зъбите. 21 Смилете се над мене, пожалете ме, вие, приятели мои – защото Божията ръка ме порази. 22 Защо и вие ме преследвате, както Бог, и не се насищате да разкъсвате плътта ми?
23 О, ако бяха записани моите речи! Ако бяха в свитък начертани, 24 с железен резец врязани и чрез олово увековечени върху скала! 25 Но аз зная, Моят Изкупител е жив. Накрая Той ще се издигне над праха. 26 И аз, без своята разлагаща се кожа и без своята плът, ще видя Бога. 27 Аз сам ще Го видя; моите очи ще Го видят не като очи на противник. Сърцето ми се топи в гърдите ми в очакване! 28 Ако вие още продължавате да говорите: ‘Как можем да го преследваме, причината на това страдание е у него самия?’ – 29 Бойте се от меча. Защото яростно е наказанието с меч, за да разберете, че има съд.“
Footnotes
- 19:3 Т.е. много.
Йов 19
1940 Bulgarian Bible
19 Тогава Иов в отговор рече:
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 Ето, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 Съкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 Полковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 Викам слугата си, и не отговаря, <При все че> с устата си му се моля.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се <само> с кожата на зъбите си.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 И, като изтлее след кожата ми това <тяло>, <Пак> вън от плътта си ще видя Бога:
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. <За тая гледка> дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 Ако кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това <страдание> се намира в <самия> него!
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията <нанесени> от меча, За да познаете, че има съд.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com