Призив на Йов към Бога срещу присъдата на приятелите му

17 Духът ми е сломен, дните ми гаснат, гроб ме чака. ² Да не беше този присмех над мене! Окото ми трябва постоянно да гледа техните огорчения.

³ Застъпи се, поръчителствай сам за мене пред Себе Си! Кой друг ще поръчителства за мене? ⁴ Тъй като Ти си лишил сърцето им от разум, затова няма да допуснеш те да възтържествуват. ⁵ Приятели той е поканил за делене на плячка, докато очите на децата му се топят.

^6 (A)Направи ме предмет за приказки сред народа и за отвращение пред него. ⁷ Очите ми гаснат от тъга и всичките ми телесни части са като сянка. ⁸ Справедливите хора ще се ужасят от това и невинният ще възнегодува против престъпника. ⁹ Но праведникът ще се придържа здраво в своя път и този, чиито ръце са чисти, ще увеличи силата си. ¹⁰ Ако всички вие отново дойдете, няма да намеря мъдър между вас. ¹¹ Дните ми преминаха, сърдечните ми помисли са разбити. ¹² А те нощта превръщат на ден, светлината за тях е близка до тъмата. ¹³ Имам ли на какво да се надявам? Не е ли преизподнята мой дом; в тъмата ще постеля постелката си; ¹⁴ на гроба ще кажа: ‘Ти си ми баща’, на червея: ‘Ти си ми майка и сестра.’ ¹⁵ Къде е надеждата ми тогава? Моята надежда – кой ще я види? ¹⁶ Няма ли да слезе тя с мене в преизподнята, за да почиваме заедно в праха?“