Йов 16
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Срещу заблудата на приятелите – чистата съвест
16 В отговор Йов каза: 2 „Такива приказки съм слушал премного. Тягостни утешители сте всички вие! 3 Ще имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда така да отговаряш? 4 (A)И аз можех да говоря също като вас, ако вие бяхте на мое място; бих ви говорил красиви думи и бих поклащал глава против вас; 5 бих ви подкрепял с езика си и движението на устните си не бих сдържал.
6 Говоря ли, болката ми не се уталожва; млъкна ли, тя не отминава. 7 Да, накрая Той ме изтощи. Ти съсипа цялото ми семейство. 8 Ти ме изтощи. Моето страдание свидетелства и се издига против мене; в лицето ми говорят против мене. 9 Гневът Му ме изтезава и враждува против мене, скърца със зъбите си против мене като мой неприятел; заостря поглед върху мене. 10 Раззинали са уста против мене; с ругатни ме удрят по бузите; всички заедно са се сплотили против мене. 11 Бог ме предаде на несправедливия и ме хвърли в ръцете на нечестиви. 12 Бях спокоен, но Той ме разтърси; хвана ме за шията, разби ме на късове и ме постави за прицел на Себе Си. 13 Обсипаха ме стрелите Му; Той разсече моите вътрешности безпощадно, проля на земята жлъчката ми, 14 нанася в тялото ми рана до рана, нахвърля се върху мене като могъщ воин. 15 Вретище съших върху кожата си и в прах скрих своя рог. 16 Почервеня от плач лицето ми и мрачна сянка има върху клепките ми, 17 макар че ръцете ми са далеч от насилие и молитвата ми е чиста.
18 Земя! Не покривай кръвта ми, за да не престане моят плачевен вик. 19 И сега, ето на небесата е моят Свидетел, Свидетелят ми е във висините! 20 Моите приятели са тези, които ми се присмиват. Окото ми пролива сълзи към Бога. 21 О, да можеше човек да влиза в спор с Бога, както човек със своя приятел. 22 (B)Защото малко години ми остават и аз заминавам на път, откъдето връщане няма.
Йов 16
1940 Bulgarian Bible
16 Тогава Иов в отговор рече:
2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш?
4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5 <Но> аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила <скръбта ви>.
6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8 Набръчкал си ме в свидетелство <против мене>; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта,
16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място <за почивка>.
19 Ето и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините.
20 Моите приятели ми се присмиват; <Но> окото ми рони сълзи към Бога,
21 Дано Той <сам> защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му!
22 Защото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com