Втора реч на Елифаз. Йов е обвинен в заблуда и себелюбие; предупреждение за края на нечестивия

15 В отговор Елифаз Теманец каза: ² „Мъдрият ще отговаря ли с вятърничаво знание и ще пълни ли корема си с горещия източен вятър? ³ Ще се препира ли с безполезни думи и с речи, от които няма полза? ⁴ При това ти и страха пред Бога рушиш и унизяваш молитвата пред присъствието на Бога. ⁵ Защото твоята уста разкрива твоята вина и ти си избрал езика на лукавите. ⁶ Тебе те обвинява устата ти, а не аз, и собствените ти устни свидетелстват против тебе.

⁷ Нима ти си се родил пръв сред хората, нима си създаден преди хълмовете? ⁸ Нима си слушал тайния съвет Божий и си придобил мъдрост? ⁹ Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разбираш ти, което и ние да не проумяваме? ¹⁰ Сред нас има и беловлас, и старец, който по дни е надживял баща ти. ¹¹ Не ти ли стигат утешителните и благите слова на Бога, отправени към тебе? ¹² Какво така подбужда сърцето ти и защо очите ти са заблестели? ¹³ Защо обръщаш против Бога своя дух и с устата си бълваш такива речи? ^14 (A)Какво е човек, че да е чист, и роденият от жена, че да е праведен? ¹⁵ Ето Бог не се доверява дори и на Своите святи ангели, в очите Му и небесата не са чисти. ¹⁶ Колко повече е нечист, отвратителен и безпътен човек, който пие беззаконието като вода.

¹⁷ Аз ще те поуча, послушай ме. Това аз съм видял и ще ти разкажа ^18 (B)това, което мъдрите са възвестили, понеже техните бащи не са го укрили от тях. ¹⁹ Само на тях е била дадена земята и между тях чужденец още не е ходил. ²⁰ Всичките си дни нечестив човекът прекарва в терзания и броят на годините е пресметнат за насилник. ^21 (C)Ужасяващи звуци кънтят в ушите му, в мирни дни върху му налита опустошител. ²² Той не се надява да се спаси от тъмнината, предназначен е вече за меч. ²³ За късче хляб той се скита навред; знае само, че е обречен, денят на тъмата е вече съвсем близо. ²⁴ Плаши го нужда и притеснение го обладава като цар, приготвен за нападение. ²⁵ Защото е вдигнал ръка против Бога и се е надигал против Всемогъщия, ²⁶ устремявал се е против Него с вирната глава под здравата опора на своите щитове. ²⁷ Така тлъстина е покрила лицето му и се е наслоила по бедрата му. ²⁸ Той се заселва в разрушени градове, в необитаеми къщи, обречени на разруха. ²⁹ Такъв не забогатява, имотът му няма да оцелее, нито владението му ще се разшири по земята. ³⁰ Такъв няма да избегне тъмата, суховей ще изсуши младочките му и Бог с духването от устата Си ще го отвее. ³¹ Заблуденият нека не се доверява на суетата, защото суета ще бъде и наградата му. ³² Той изчезва несвоевременно и клонките му няма да се зеленеят. ³³ Като лоза ще изръси той неузрелия си плод и като маслина ще отърси цвета си. ³⁴ Така домът – сборище на нечестивия, е безплоден и огън ще погълне шатрите на подкупа. ^35 (D)Той е заченал зло и е родил нечестие и в сърцето му се заражда измама.“