Йов 11
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Първа реч на Софар. Йов трябва да се смири
11 В отговор Софар Наамец каза: 2 „Нима на многото думи не трябва да се отговори и нима бърборещият ще се окаже прав? 3 Твоите лъжи ще накарат ли мъжете да мълчат, тъй че ти да се присмиваш, и да няма кой да те посрами? 4 Ти рече: ‘Учението ми е чисто и аз съм чист в Твоите очи.’ 5 О, да проговореше Бог, да отвореше уста към тебе 6 (A)и ти възвестеше тайните на премъдростта, които са двойно трудни за разбиране. И тъй, знай, че Бог заради тебе предаде на забрава част от твоите грехове.
7 Нима можеш да издириш неизследимия Бог? Нима можеш докрай да постигнеш Всемогъщия? 8 Това е като небесните висини – какво можеш да направиш? Какво е по-дълбоко от преизподнята – какво можеш да узнаеш? 9 По-дълга е от земята мярката Му и по-широка от морето. 10 Ако Той мине и затвори някого, и устрои съд, кой може да Го възпрепятства? 11 Защото Той знае порочните хора и вижда беззаконието; ще го остави ли без внимание? 12 Глупав човек може да се вразуми, както и човек, родил се като диво осле.
13 Ако устроиш сърцето си и простреш към Бога ръце 14 – и ако има нечестив грях в ръката ти, премахни го и нека несправедливостта да не живее в твоите шатри, – 15 тогава ти ще повдигнеш неопетненото си лице, ще бъдеш твърд и няма да се боиш. 16 Тогава ще забравиш бедствието: ще си спомняш за него като за оттекла се вода. 17 И животът ти ще блесне като по слънчево пладне; тъмнината ще стане като утро. 18 И ще бъдеш уверен, че има надежда; ще се огледаш – и можеш да почиваш спокойно. 19 Ще лежиш и никой няма да те застрашава, и мнозина ще те ласкаят. 20 А очите на нечестивите ще изтекат, бърлогата им ще рухне и надеждата им ще се превърне в отчаяние.“
Йов 11
1940 Bulgarian Bible
11 Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: -
2 Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
3 Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
4 Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
5 Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе,
6 И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността <си>. Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
7 Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
8 Тия <тайни> са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?
9 Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
10 Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
11 Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да <Му е нужно да> внимава в него.
12 Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
13 Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
14 Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
15 Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
16 Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
17 Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, <пак> ще станеш като зора.
18 Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
19 Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
20 А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com