Add parallel Print Page Options

ВЪВЕДЕНИЕ

Благоденствието на праведния Йов

(A)Имаше в земята Уз[a] един човек на име Йов. Този човек беше непорочен и правдив, боеше се от Бога и се отдалечаваше от злото.

И му се родиха седем сина и три дъщери.

А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове и петстотин ослици; имаше и голямо множество слуги; така че този човек беше най-знатният от всичките жители на изток.

Синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всеки от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.

(B)И когато се изреждаха дните на угощаването, Йов пращаше за синовете си и ги освещаваше, като ставаше рано сутринта и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях; защото Йов си казваше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Йов постоянно.

Оклеветяване на Йов от Сатана. Изпитания и дълготърпение на невинния праведник

(C)А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.

(D)И Господ каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана Му отговори: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.

(E)После Господ запита Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?

А Сатана отговори на Господа: Дали без причина се бои Йов от Бога?

10 (F)Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята.

11 (G)Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има, и той ще Те похули в лицето.

12 Господ каза на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, което има той; само на него да не сложиш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.

13 (H)И един ден, когато синовете и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

14 дойде вестител при Йов и каза: Докато оряха воловете и ослиците пасяха при тях,

15 савците нападнаха и ги откараха, още избиха слугите с острието на меча; и само аз се отървах да ти известя.

16 Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Огън от Бога падна от небето и изгори овцете и слугите, и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя.

17 Докато този още говореше, дойде и друг и каза: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острието на меча; и само аз се отървах да ти известя.

18 (I)Докато този още говореше, дойде и друг и каза: Синовете ти и дъщерите ти, като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

19 дойде силен вятър от пустинята и удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху децата ти и те умряха; и само аз се отървах да ти известя.

20 (J)Тогава Йов стана, раздра дрехата си и обръсна главата си, и като падна на земята, се поклони.

21 (K)И каза: Гол излязох от утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име.

22 (L)Във всичко това Йов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.

Footnotes

  1. 1:1 Или: Авситис. Вж. Бит. 10:23; 22:20,21; 36:28.

Имаше в земята Уз {Или: Авситис. Виж. Бит. 10:23, 22:20, 21, 3:28.} един човек на име Иов. Тоя човек бе непорочен и правдив, боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото.

И родиха му се седем сина и три дъщери.

А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове; и петстотин ослици; <имаше> и голямо множество слуги; така че тоя човек бе най-големият от всичките жители на изток.

И синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всекиго <от тях> на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.

И когато се изреждаха дните на угощаването, Иов пращаше за <чадата си> та ги освещаваше, като ставаше рано заранта и принасяше всеизгаряния според числото на всички тях; защото Иов си думаше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Иов постоянно.

А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.

И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.

После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?

А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога?

10 Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята.

11 Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице.

12 И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.

13 И един ден, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

14 дойде вестител при Иова та рече: Като оряха воловете, и ослиците пасяха при тях,

15 савците нападнаха та ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

16 Докато още говореше, той, дойде и друг та рече: Огън от Бога падна от небето та изгори овцете и слугите и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя.

17 Тоя като още говореше, дойде и друг та рече: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

18 Тоя като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти и дъщерите ти като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

19 ето, дойде силен вятър от пустинята та удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху чадата< ти> та умряха; и само аз се отървах да ти известя.

20 Тогава Иов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата си, и като падна на земята поклони се.

21 И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име.

22 Във всичко това Иов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.